Първото издание впечатли с мащаб и световни имена, но предизвика въпроси за достъпа до вода, действията на охраната и свободата на изразяване
Първото издание на PHILLGOOD приключи с цифри, за които всеки нов български фестивал би могъл само да мечтае – 45 000 посещения за три дни, над 35 международни и български изпълнители и публика, една четвърт от която е пристигнала от чужбина. На Гребната база в Пловдив се качиха The Cure, Gorillaz, Moby, Suede, Kneecap, Einstürzende Neubauten, Son Lux, Thievery Corporation и още десетки артисти.
Това не беше просто поредното събитие с няколко известни имена върху афиша. PHILLGOOD показа, че и в България може да бъде създаден фестивал, способен да привлече публика отвъд границите на страната и да превърне Пловдив в международна музикална дестинация.
Трите сцени предложиха достатъчно различни стилове, за да не изглежда програмата като механично подредени големи имена. Рок, алтернативна музика, индъстриал, инди и електроника се срещнаха в рамките на три дълги юлски вечери.
Сред безспорните положителни страни беше и отношението към хората с увреден слух. За част от изпълненията бяха осигурени жестов превод и специални жилетки, чрез които музиката можеше да бъде усещана посредством вибрации.
Фестивал в юлската жега, но без свободен достъп до вода
Най-сериозното недоволство сред посетителите беше свързано с липсата на обозначени места за безплатна питейна вода във фестивалната зона. Бутилирана вода се продаваше за около 3 евро.
Когато организаторите предупреждават публиката да носи шапки и слънцезащитни продукти заради горещината, би било логично самите те да осигурят достатъчно ясно обозначени точки с безплатна годна за пиене вода, заявиха в социалните мрежи посетителите.
„Свобода за Палестина“ от сцената, но не и пред нея?
На голям фестивал с толкова много и различни изпълнители политическите теми – вечният спътник на изкуството – неизбежно намериха място и на сцената. Чухме послания на съпричастност с Украйна, критики към капитализма и модерния колониализъм, призиви в подкрепа на веганството и предупреждения за глобалното затопляне. Но когато стана дума за Палестина и случващото се в Газа, организаторите сякаш решиха да натиснат червеното копче.
Кои са Kneecap и защо появата им предполага политически послания
Kneecap не са група, чиито политически позиции могат да бъдат отделени от музиката им. Създаденото в Белфаст ирландско рап трио изпълнява предимно на ирландски и английски език и превръща антиколониализма, ирландската идентичност и социалното неравенство в основна част от творчеството си. През последните години музикантите станаха известни и с категоричната си подкрепа за Палестина, която демонстрират открито по време на своите концерти.
Затова едва ли някой е очаквал Kneecap да излязат на сцената в Пловдив и да ограничат изпълнението си единствено до музиката. По време на участието си членовете на групата носеха палестински символи, скандираха „Свобода за Палестина“ и приканваха публиката да се включи.
Случващото се пред сцената обаче рязко контрастираше с посланията, идващи от нея.
По разкази на посетители палестински знамена са били отнемани още на входа, а част от хората, които все пак са успели да внесат такива във фестивалната зона, са били извеждани от охраната. Широк отзвук в социалните мрежи получи и разказът на младо момиче, което твърди, че е било изведено с агресия, след като развяло палестинско знаме по време на концерта на Kneecap.
Така се стига до трудно обясним парадокс: момичето е платило билет, за да гледа група, която от сцената скандира „Свобода за Палестина“ и приканва публиката да повтори същите думи, но самото то е било отстранено заради символ на същата кауза.
Организаторите безспорно имат право да налагат правила, когато става дума за безопасността на десетки хиляди души. Но тези правила трябва да бъдат предварително обявени, ясно мотивирани и прилагани еднакво към всички. Ако на фестивала са били забранени всички знамена, трябва да бъде обяснено защо.
Ако ограничението е засягало конкретно палестинските символи, тогава вече не говорим за мерки за сигурност, а за избирателна цензура. Излиза, че организаторите са готови да продават билети за изпълнители, чиято подкрепа за Палестина е публично известна, да използват имената им в афиша и да печелят от тяхната публика, но не и да позволят на същата тази публика да изрази идентична позиция. Политическото послание очевидно е приемливо, докато остава част от шоуто – контролирано, осветено от прожекторите и носещо приходи.
