Пламен Моновски за PISA: България предава едно поколение

Според нея моделът се възпроизвежда със страшна сила.

"Когато десетилетия наред половината ученици приключват задължителното си образование функционално неграмотни, това чисто и просто означава, че ПОЛОВИНАТА НАСЕЛЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ Е ФУНКЦИОНАЛНО НЕГРАМОТНО с всички произтичащи от това последици. От пазара на труда до политическите ни избори, от адекватното ни поведение в ежедневието до способността ни да се справяме с кризи, от личния ни стандарт до БВП. И нещо много важно: способността ни да устояваме на манипулации, насъскване и безпардонни опити да ни противопоставят едни на други. Предполагам, всички забелязвате процеса", смята тя.

"Училището - в масовия случай - отдавна не просто не е полезно за развитието на децата ни, то е откровено ВРЕДНО. Защото им отнема по цял работен ден в продължение на 12-15 години срещу резултатите по-горе ПЛЮС загуба на мотивация и напълно объркани представи за учене, работа и нормални отношения. И ако в този момент решението на МОН и политиците е "наказания и религия" (както не закъсняха да подемат отново днес с пълна сила), крайно време е да осъзнаем, че това училище става ОПАСНО. За децата ни и въобще за бъдещето ни", категорична е Манушева.

"Българското образование е в състояние на свободно падане"

"Българското образование е в състояние на свободно падане и нито пандемията, нито изкуственият интелект са виновни. На едно тяло без имунна система и без ваксини вирусите не са му виновни, че няма защита срещу тях", написа математикът Лъчезар Томов.

Той очерта основните проблеми зад лошите резултати от PISA:

"1. Не достигат пари в системата, пари насочени към развитие на учителите и към заплащане, което да осигури повече качествени кандидатури.

2. Лошият мениджмънт от страна на директори, липсата на преходен период за новите учители води до липса на задържане на младите

3. Има огромна нужда от обновяване на учебните програми за учители в университетите и наблягане на психологията в тях, за да се научат как да се държат с учениците и да не им създават травми за цял живот. Има нужда от преквалификация на всички текущи учители.

4. Системата е беззащитна срещу злоупотреба с изкуствен интелект, защото разчита на домашните, на наизустяване и на писмено изпитване. Трябва да се смени от нацистката система към непрекъснато оценяване от работата в час. Само работата в час вече има смисъл, от домашните вече няма полза.

5. Има твърде малко часове по математика между 5-ти и 12-ти клас, особено в гимназията с безумното профилиране. Математика всеки ден по 1 час поне от 1-ви до 12-ти клас БЕЗ оглед на профила.

6. Хорариумът на учителите е твърде висок и не им оставя време да работят с изоставащи ученици и да се развиват. Трябва да се прекрати злоупотребата с учители с наднормен хорариум, защото е много евтино с лекторските часове. И аз съм бил обект на такава злоупотреба през 2020-та година. Наднормените часове да се плащат двойно, никакви лекторски за учители на щат.

7. Трябва повече контрол върху директорите на училища в провинцията и недопускане на имагинерно масово присъствие в клас, докато учениците ходят да бият чужденци, или да пият ракия.

8. Трябва да се окуражават по-квалифицирани учители с допълнително заплащане за научни степени. Вместо НОИ да отнема докторската надбавка за учените, които преподават и в училище, тя трябва да се равнява на една минимална заплата.

9. Трябва автоматична система за ранна корекция на пропуски и изоставащи деца. Най-лесният начин да се повишат резултатите на учениците е да се намесят учителите, докато все още пропуските са малки. "Дорде е мъничка змията, с крак да ѝ строшим главата".

10. Трябва да се променят правилата, за да може да се овладее дисциплината в 1-ви до 4-ти клас и в 12-ти клас. Трябва да има възможност за извеждане на проблемно дете от стаята и индивидуална работа с подготвен учител, но и да се търси отговорност от родителите при тежките случаи. Родителите, обаче не бива да се антагонизират, а да се привлекат на страната на децата си (те унищожават децата си, докато си мислят, че ги защитават)."

"Българската система възпроизвежда различия"

Юлиан Попов, писател и журналист и бивш служебен министър на околната среда и водите, също беше критичен към резултатите. 

"PISA 2025 показва не просто слабо образование в България, а системен проблем: България е последна или предпоследна в ЕС, 42% от 15-годишните са под базовото ниво едновременно по четене, математика и науки, социалният произход създава разлика от 101 точки, а страната е сред най-силно сегментираните училищни системи в света. Особено тревожни са продължаващият спад по четене и математика и огромното изоставане на момчетата - почти 50 точки зад момичетата по четене", написа той.

Попов цитира и няколко числа от PISA 2025: Математика: 405 точки - последно място в ЕС и 58 точки под средното за OECD. Четене: 387 точки - предпоследно място в ЕС и 74 точки под средното за OECD. Природни науки: 421 точки - предпоследно място в ЕС и 61 точки под средното за OECD.

"Няма възстановяване след PISA 2022. По природни науки няма промяна, а по четене има нов спад от 18 точки, по математика - от 12 точки. И двата спада са статистически значими. 41.9% от българските 15-годишни са под базовото Level 2 едновременно и в трите основни области. Средното за OECD е 19.7%. Това означава повече от четири от всеки десет деца са на практика функционално неграмотни. Тази тенденция продължава десетилетия и вече е натрупало огромен дял неграмотно население. В другия край само 4.1% са сред най-добре представящите се поне в една от трите области, срещу 11.9% средно за OECD. Математическите ни и химическите ни световни шампиони няма как да компенсират този нисък резултат", коментира Попов.

Той уточни, че разликата между децата от най-богатата и най-бедната четвърт на обществото е 101 точки по природни науки. "Средната разлика в OECD е 85 точки. Социално-икономическият произход обяснява 13.8% от различията в резултатите, при 11.6% средно за OECD. Българското училище не успява достатъчно да компенсира неравенството, с което децата влизат в него. България е сред само 10 образователни системи, в които повече от половината от различията в резултатите са между училищата, а не между учениците в едно училище. По този показател сме сред най-силно сегментираните системи в PISA. Просто казано - имаме огромна училищна сегрегация. За сравнение, в страни като Финландия, Норвегия и Исландия под 10% от различията са между училищата. Там много по-малко зависи от това в кое училище ще попадне едно дете", продължи Попов. 

"Момчетата изостават драматично. По четене момичетата имат 412 точки, момчетата 364 - разлика от 48-49 точки. По природни науки разликата е около 26 точки, а по математика около 15 точки, отново в полза на момичетата. Ако съберем разликите по трите основни области, българските момчета изостават от момичетата с близо 90 PISA точки - един от най-големите сумарни полови разриви сред всички 89 изследвани образователни системи. 22.3% от отговорите по четене са едновременно грешни и дадени прекалено бързо, срещу 8.9% средно за OECD - тревожен индикатор за ниска ангажираност с четенето и теста", написа той.

Според Ппоов това вече трудно може да бъде описано просто като „лоши резултати на PISA“.

"Имаме едновременно ниски знания, продължаващ спад, огромен дял деца без базови компетентности, силна зависимост от социалния произход, огромни различия между училищата и сериозен проблем с момчетата. Образованието би трябвало да намалява различията, с които децата влизат в училище. Българската система в твърде голяма степен ги възпроизвежда. На този фон последният бюджет намали разходите за образование като процент от БВП с 0.3% точки. Още по-тревожно е, че на никой това не му прави впечатление", категоричен е той.

"България предава едно поколение"

Според икономиста Пламен Моновски, бивш директор в американската инвестиционна компания BlackRock, България предава цяло едно поколение.

"Реших да сравня резултатите на английските деца с българските. Стреснах се. Един 15-годишен англичанин и един 15-годишен българин не са връстници по способности. Между тях има две до три години разлика в развитието. Четене: 497 срещу 387. Математика: 492 срещу 405. Природни науки: 516 срещу 421. Извън езика на тестовете това означава следното: докато английският тийнейджър вече умее критично да чете договор, да претегля аргумент и да разсъждава над непознат проблем, близо шест от всеки десет български тийнейджъри все още не могат. Това не е дефицит, който изчезва на осемнайсет. Той се носи цял живот - във всяка работа, във всеки разговор, във всеки глас на избори. И това не може да се обясни с бедност", пише той.

"Най-привилегированата четвърт български ученици - дори децата тези с ламбото и вилата в Кан - едва докосват СРЕДНОТО за ОИСР по математика. Не го надминават, както навсякъде другаде в Европа правят децата на богатите. Едва го докосват. Тоест българската държава не успява дори с децата, при които има най-добри шансове за успех. Това не е въпрос на ресурс. Това е система, програмиране за създаване на тъпотия Сметката за това програмиране идва бавно, а после - изведнъж. Идва като заплати, които остават ниски, защото производителност не се ражда върху толкова крехка основа. Идва като най-добрите завършващи, които купуват еднопосочен билет за Берлин или Лондон, защото у дома няма за какво да чакат. И идва като население с пробита първа линия на защита срещу всяка лъжа на политик или измамник - тази защита се казва разбиране на прочетеното, и за по-голямата част от едно поколение тя така и не се появи", продължи Моновски. 

По думите му нищо от това не е съдба и не е въпрос на способности на българските деца.

"Изцяло е въпрос на онова, което възрастните, управляващи системата, позволяват да продължава, необезпокоявано, повече от десетилетие. Това е наследието на ГЕРБ и както личи - и на ПБ. Ако не вие жал за вас си, дано ви е грижа за децата ви. Не знам дали се гордеете с нестинарките и кукерите, мен лично от това ме е срам", завърши той.

Според Асенка Христова, основател и изпълнителен директор на „Институт за изследвания в образованието“, изследването не дава причините за случващото се, но дава картина, която съвпада. 

"Българските ученици са в най-ниската десета от 91 системи по любознателност, постоянство и готовност да потърсят помощ. Почти половината са пропуснали учебен ден в двете седмици преди теста, двойно повече от средното за OECD. Прекарват над два часа дневно в училище на телефона за развлечение - отново двойно. И ефектът на училището продължава да е критично висок - училището, в което учи ученикът обяснява повече от половината от разликите в резултатите. Това означава, че България е сред десетте най-разделени по училища системи в света", коментира тя.