Деца със специални образователни потребности (СОП) в България в някои случаи учат с под 50% от учебните часове в основната степен и под 70% в средното образование – проблем, който поставя под въпрос реалния им достъп до образование. За това алармира омбудсманът Велислава Делчева, позовавайки се на жалби от родители и проверки в системата.

Действащата нормативна рамка позволява значително орязване на учебното време, а в отделни случаи дори изключване на цели предмети. Родители сигнализират и за натиск да подписват индивидуални планове с минимален брой часове, за да не се „пречи“ на останалите ученици. Често те остават и извън процеса на вземане на решения.

От Министерство на образованието и науката вече предлагат промени – въвеждане на минимален учебен хорариум, по-строги изисквания за изключване на предмети и задължително участие на родителите. Очаква се мерките да засегнат 2078 ученици и да влязат в сила най-рано от следващата учебна година.

Темата не е само административна, а и социална. В Сливен родители дори излязоха на протест заради тормоз, упражняван от дете със СОП.

Какво се случва извън държавната система

Таралеж потърси и професионалната гледна точка извън държавното образование. Психологът Димана Арнаутска, която от години работи активно за приобщаването на деца със СОП в частно училище, очертава различна картина – повече разбиране и по-гъвкав подход.

„Всяко дете със СОП е различно и се подхожда индивидуално спрямо нуждите му. Чрез арт работилници, концерти и общи дейности показваме, че децата не са толкова различни едно от друго“, казва тя.

По думите ѝ трудностите – в ученето или в разпознаването на емоции – не променят факта, че тези деца имат същите интереси като всички останали.
„Обичат да плуват, да карат колело, да играят в снега. Нашата задача е да помогнем както на тях, така и на учениците в класа да „стопят“ разликите помежду си“, допълва Арнаутска.

Тя подчертава и ключовата роля на семейството: „Работата на родителя винаги е изключително важна“.

Разликата между двете реалности е видима – докато държавната система все още търси механизми да гарантира минимално образование и равен достъп, в частния сектор по-често се залага на индивидуален подход и социална интеграция. Без достатъчно подкрепа, ресурси и ясни правила, децата със СОП остават уязвими. А решенията, както показва практиката, минават не само през нормативни промени, но и през разбиране, всеотдайна работа с деца и родители и реална ангажираност на обществото.