Тодор Александров в чуждия печат: Водачът от Пирин, когото Европа не може да пренебрегне

На 31 август 1924 година в Пирин се случва събитие, което разтърсва Балканите. На път за конгрес на Серския революционен окръг Тодор Александров е застрелян в местността Равна бука над село Сугарево. До него пада телохранителят му Панзо Зафиров. Убийството е извършено далеч от европейските столици, но политическият му отзвук бързо напуска планината.

Тодор Александров Попорушов е роден на 4 март 1881 година в Ново село, Щипско, тогава в Османската империя. Син е на български екзархийски учител, завършва Българското педагогическо училище в Скопие и още като ученик се присъединява към Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Учител, войвода и по-късно член на Централния комитет, след Първата световна война той възстановява ВМРО и се превръща в нейния фактически водач. Каузата, на която посвещава живота си, е освобождението на Македония и политическото ѝ обособяване, разглеждано от него като път към съхраняването на българското население, неговата църква, език и национално самосъзнание.

За българската историческа памет Александров остава символ на непреклонност и вярност към българщината в Македония. Както самият той определя себе си не като човек, търсещ лична власт, а като оръдие на идеята за освобождение.

Но значението му не се ограничава до българската национална история. Още приживе името му влиза в големия европейски печат, а след смъртта му продължава да се появява в американските издания. Чуждите журналисти могат да спорят за методите на ВМРО, но не оспорват силата на нейния водач и способността му да превърне македонския въпрос в международна тема.

„Един революционен водач. Александров от Македония. Кодексът на един извън закона“

На 4 януари 1924 година, осем месеца преди убийството, лондонският „The Times“ публикува необичаен материал:

“A Revolutionary Chief. Alexandroff of Macedonia. Code of an Outlaw.”

В превод:

„Един революционен водач. Александров от Македония. Кодексът на един извън закона.“

Това не е политически коментар, написан от разстояние. Специалният кореспондент на изданието твърди, че е успял да стигне до тайно убежище на Тодор Александров и да разговаря лично с него.

Пътуването преминава с автомобил, на кон и пеша през труднодостъпен планински терен. Журналистът признава, че преди срещата мисли най-вече за собствената си безопасност. Македония има репутация на земя на чети и засади, а сръбските власти са определили награда за главата на човека, когото той трябва да срещне.

Една мъглива сутрин неговият водач прошепва:

„Сега ще видите Стария.“

Пред кореспондента се появява 42-годишен мъж, висок и силно сложен, облечен в тъмнокафява униформа. Погледът му е твърд, до стената е подпряна служебна пушка, а военната екипировка почти не слиза от него.

Така „The Times“ представя Тодор Александров – не като кабинетен политик, а като водач в непрекъснато движение. Според публикацията той пътува предимно нощем, избягва големите градове, прекарва зимата в селски къщи, а през лятото спи на открито. Не остава повече от два-три дни на едно място и е придружаван от малка група доверени хора.

Самият Александров обяснява пред британския журналист, че целта му е автономна Македония със столица Солун. Въоръжената борба според него е следствие от отказа на сръбските и гръцките власти да осигурят свобода на словото, религиозни права и политическо представителство на населението.

Той заявява, че организацията може да мобилизира приблизително 150 000 души в Македония. Кореспондентът уточнява, че по-голямата част от тях са цивилни, а само няколко хиляди въоръжени комити се намират в бойна готовност. Числото е твърдение на Александров, а не независимо потвърдена британска оценка. Самото му публикуване обаче показва мащаба, с който ВМРО вече присъства в представите на Европа.

Организацията като паралелна власт

Най-интересната част от материала не е описанието на оръжията и планинските скривалища. Кореспондентът представя ВМРО като паралелна власт със свои данъци, съдилища, обществени правила и куриерска система.

Според разказа бойците не получават заплати. Организацията им осигурява въоръжение и облекло, а населението – храна и подслон. Александров твърди, че хората предпочитат съдилищата на ВМРО пред официалните сръбски и гръцки институции.

Организацията се намесва в спорове за земя, отношения между работодатели и работници и изкупуването на тютюн. В един от примерите, предадени от „The Times“, търговци плащали по 70 лева за килограм при пазарна стойност около 120 лева. След намесата на ВМРО цената била повишена.

Британският журналист отбелязва и друго необичайно правило – организацията се противопоставя на практиката мъжът едностранно да определя момичето, което ще стане негова съпруга. Според Александров жената трябва сама да избере за кого да се омъжи.

Така пред британската публика се появява противоречив образ. От едната страна стои нелегална въоръжена организация, която издава смъртни присъди. От другата – структура, която налага собствен ред там, където официалната власт е отхвърлена от част от населението.

Александров не се побира нито в образа на обикновен разбойник, нито в този на конвенционален политик. Точно това го прави толкова интересен за чуждия печат.

Списъкът на осъдените

Кореспондентът на „The Times“ пише, че вижда списък с хора, осъдени на смърт от организацията. Някои вече са убити. За останалите Александров заявява, че присъдите ще бъдат изпълнени.

Описаната система е безмилостна. Определен човек получава задача да извърши екзекуцията в даден срок. Заповедите не пътуват по пощата, а се предават на ръка чрез верига от куриери, които познават всеки проход, село и планинска пътека.

Журналистът сравнява организацията с огромен октопод, чиито пипала достигат различни части на Югоизточна Европа. Само няколко месеца по-късно това описание ще придобие зловещо конкретно значение – смъртна присъда, свързана с вътрешните борби във ВМРО, ще бъде изпълнена в кафене в Милано.

В края на срещата британският кореспондент вижда другия Александров – мълчаливия човек край огъня. На гостите е поднесена скромна вечеря от пиле с ориз и липов чай. Водачът яде малко, сяда с кръстосани крака и протяга ръце към пламъците.

Навън пада сняг. Строена е чета от млади комити. Александров награждава един от тях, след което мъжете се оттеглят мълчаливо.

Малко по-късно той потегля на двадесеткилометров преход към следващото село, за да продължи да проповядва „Македония за македонците“.

Това остава един от най-подробните чуждестранни портрети на Тодор Александров приживе. Публикуваната транскрипция посочва „The Times“, 4 януари 1924 година.⁠

Изстрелите в Пирин

Осем месеца след срещата Тодор Александров вече е мъртъв.

На 31 август 1924 година той пътува към конгреса на Серския революционен окръг заедно с генерал Александър Протогеров и телохранителя Панзо Зафиров. В местността Равна бука над Сугарево срещу тях се появяват Щерю Влахов и Динчо Вретенаров.

Изстрелите са насочени срещу Александров и Зафиров. Протогеров остава невредим – обстоятелство, което по-късно ще подхрани подозрения и различни версии за заговора.

Непосредствените извършители са известни. Въпросът кой стои зад тях остава спорен. През следващите години вината ще бъде приписвана на вътрешни противници във ВМРО, на комунистическо влияние, на политически среди в София и дори на хора, свързвани с двореца.

Безспорно е едно: убийството отключва нова братоубийствена вълна.

Планинският гроб и десетте хиляди в София

Три дни след убийството Тодор Александров и телохранителят му са погребани до параклиса „Свети Илия“ над Сугарево. Погребението е извършено високо в планината и в тесен кръг. Сред присъстващите има и хора, върху които вече падат подозрения за участие в заговора.

Затова твърдението, че десетки хиляди души са присъствали на самото погребение, не е коректно. Голямото множество се събира не край гроба в Пирин, а на възпоменателната служба в София, за която в биографичните справки се посочват около 10 000 присъстващи.

Разликата е важна. В планината Александров е погребан почти скрито. В столицата хиляди показват, че смъртта му вече е национално и политическо събитие.

„Македонски водач е убит за отмъщение“

На 25 декември 1924 година „The New York Times“ публикува материал със заглавие:

“Macedonian Leader Is Slain in Revenge.”

В превод:

„Македонски водач е убит за отмъщение.“

Новината идва от Милано. В кафене е застрелян Петър Чаулев – бивш член на Централния комитет на ВМРО и един от подписалите Майския манифест. В американската публикация името му е предадено като Peter Schankeff.

Подзаглавието свързва убийството непосредствено със смъртта на Александров:

“Nationalists Ordered Schankeff Shot Because He Caused Alexandroff’s Death.”

Или:

„Националистите наредили Шанкеф да бъде застрелян, защото причинил смъртта на Александров.“

Убиецът Димитър Стефанов е заловен. Според вестника той заявява пред полицията, че е македонски националист и че е изпълнил присъда срещу човек, смятан за предател.

„The New York Times“ предава неговата версия, но тя не бива да се приема като доказан исторически факт. След смъртта на Александров различните фракции разпространяват взаимни обвинения, а присъдите често изпреварват разследването.

За американския читател обаче картината е впечатляваща: убийство в Пирин предизвиква преследване, което преминава през държавни граници и завършва с изстрели в Милано.

Онова, което „The Times“ описва като куриерска мрежа с пипала из Европа, вече се проявява като действителна трансгранична сила.

„Македонско ехо“

На 5 януари 1925 година американското списание „TIME“ събира историята в заглавие от две думи:

“Macedonian Echo.”

В превод:

„Македонско ехо.“

На корицата на броя не е Тодор Александров, а испанският тореадор Хуан Белмонте. Вътре обаче Македония присъства като един от въпросите, които не изчезват от европейската политика.

„TIME“ посочва Тодор Александров, генерал Александър Протогеров и Петър Чаулев – отново с неточно предадено име – като водещи фигури в движението за македонска автономия. След това списанието свързва две смърти: убийството на Александров в Пирин и убийството на Чаулев в Милано.

Според версията, предадена от изданието, Чаулев е обвинен, че е изоставил каузата за автономия и е преминал към идеята за балканска федерация. След смъртта на Александров неговите привърженици се събрали в македонско село, произнесли смъртна присъда и изпратили човек да намери осъдения.

Търсенето завършва в Милано.

Текстът е написан като политически трилър – таен съд, преследване през граници, изстрели в европейско кафене и убиец, който заявява, че е действал в служба на своята кауза.

Официалният архив потвърждава, че „Macedonian Echo“ е публикуван в броя на „TIME“ от 5 януари 1925 година⁠. Самият текст е достъпен в архива на списанието⁠.

Публикацията не е просто съобщение за поредното балканско убийство. Тя показва, че със смъртта на Александров интересът към македонския въпрос не изчезва. Напротив – последиците от нея го връщат още по-видимо върху страниците на международния печат.

От планината до световния печат

Чуждите издания не гледат еднозначно на Тодор Александров. За „The Times“ той е революционен водач и нелегален организатор, но и човек, изградил паралелна власт там, където официалните държави не успяват да спечелят доверието на населението.

Британският журналист го вижда лично – в униформа, до пушката, край огъня. Американският печат вижда другия образ – отсъстващия Александров, чието име продължава да определя събитията и след смъртта му.

Тези публикации имат значение и за самата кауза. Те извеждат македонския въпрос извън регионалните спорове и го поставят пред читатели във Великобритания и Съединените щати. Дори когато използват определения като „революционер“ и „извън закона“, чуждите кореспонденти признават, че Александров и ВМРО са политическа сила, която не може да бъде пренебрегната.

Именно това е големият отзвук. В една Европа, уморена от войни и склонна да разглежда Балканите като далечна периферия, името на Тодор Александров заставя водещи издания да обясняват кой живее в Македония, защо населението се бунтува и защо мирните договори не са решили въпроса.

Пирин приема тялото му, но не затваря историята.

От Лондон до Ню Йорк чуждият печат продължава да следи не само съдбата на един убит водач, а силата на каузата, която той представлява. В тези страници Тодор Александров вече не е само планински войвода или име от българската история. Той е политически фактор, принудил Европа да погледне към Македония.

Гробът остава в Пирин. Отзвукът – в Европа.