В XXI век не са ни нужни повече лозунги, а политика на реалните действия
В XXI век не са ни нужни повече лозунги, а политика на реалните действия. Ако България иска да промени отношенията си със Северна Македония, трябва да инвестира в това, което остава след политиците – в образованието, културата, историческата памет и най-вече в младите хора.
Отношенията между България и Северна Македония от години се движат между две крайности – от едната страна е необходимостта от добросъседство и общо европейско бъдеще, а от другата е спорът за историята, който често превръща всяка среща между двете държави в поредния дипломатически сблъсък. Този сблъсък няма да бъде решен с още декларации, нито с опити историята да бъде извадена от разговора.
Напротив – ако искаме трайно сближаване, трябва да имаме смелостта да говорим именно за историята, но по начин, който търси истината, а не врага.
България не трябва да се отказва от историческата си памет, за да докаже, че е добър съсед. Добросъседството не изисква историческо самоотричане. То изисква уважение към съвременните хора и едновременно с това честно отношение към миналото.
Тъкмо тук може да се търси и един от възможните пътища за излизане от настоящото противопоставяне – общите чествания.
От политиката на лозунгите към политиката на действията
През XXI век държавите не могат да градят отношенията си само върху исторически декларации. Времето на политиката, която се изчерпва с лозунги, трябва да отстъпи място на конкретните резултати. България има достатъчно основания да защитава своята позиция по историческите въпроси, но това не означава, че трябва постоянно да повтаря едни и същи аргументи, без да изгражда среда, в която те да бъдат чути.
Истината има нужда от институции, образование и култура.
Същевременно трябва да се създават и възможности хората от двете страни на границата да се срещат. Защото един политически спор може да продължава безкрайно, когато неговите участници никога не са разговаряли лично.
Затова реалната политика на добросъседство трябва да бъде политика на контактите – между университети, училища, културни институции, медии, местни власти, неправителствени организации и, преди всичко, между младите.
Общите чествания – възможност да говорим за историята
Една от най-естествените стъпки би била организирането на повече общи чествания на личности и събития, които са част от историята на Македония и България.
Това не означава България да се отказва от своята историческа позиция. Означава точно обратното – да я представя пред хората по спокоен, аргументиран и европейски начин.
Особено важно е това за личности като Гоце Делчев, Даме Груев и други дейци на македоно-одринското революционно движение. Техният живот и наследство не трябва да бъдат превръщани в повод за омраза между съвременните българи и македонци. Но също толкова погрешно би било заради добросъседството да се премълчава или пренаписва историческият контекст, в който тези личности са живели и действали.
Общото честване може да бъде именно мястото, където историята се превръща от оръжие в предмет на познание.
Това е голямата разлика.
Не всички македонци са сърбомани
В българския обществен разговор също трябва да има повече нюанси. Грешка е всички граждани на Северна Македония да бъдат поставяни под общ знаменател.
Историческото и културното сръбско влияние върху Македония през XX век е факт, който не може да бъде отречен. То оставя трайни следи в образованието, културата, политиката и начина, по който се изгражда официалният исторически разказ. Но от това не следва, че всеки съвременен македонец е „сърбоман“ или че всеки гражданин на Северна Македония споделя антибългарските тези, които звучат от политическата сцена.
Във всяко общество има различни хора и различни възгледи. Има македонци, които искат България да бъде приятелска и близка страна. Има хора, които учат и работят в България. Има семейства, които пазят различни спомени и разкази за своите предци. Има млади хора, които искат да живеят в нормални отношения със съседите си, без постоянно да бъдат връщани към политическите конфликти на миналото.
Към тези хора България трябва да протегне ръка.
Това обаче не означава да се отказва от историческите си позиции. България има интерес да спори с фалшификациите, когато такива съществуват и едновременно с това да изгражда отношения с хората.
Това е далеч по-силна политика.
Повече македонски студенти в България
Ако има една област, в която България може да постигне повече с реални действия, това е образованието.
Студентите от Северна Македония в българските университети трябва да се увеличават с всяка изминала година. Това би било една от най-добрите дългосрочни инвестиции в отношенията между двете общества.
Защото младият човек не изгражда отношението си към една държава само от телевизията. Той го изгражда от личния си опит.
Когато студент от Скопие прекара няколко години в София, Благоевград, Пловдив, Велико Търново или друг български град, той вече познава България не като абстрактен политически образ, а като място, в което е учил, живял, създал приятелства и изградил професионални контакти.
Това е много по-силен инструмент за промяна от поредната политическа декларация.
Затова България трябва да мисли по-мащабно – повече стипендии, повече университетски партньорства, повече обмен, общи научни проекти, студентски конференции и възможности за професионална реализация.
Ако след десет години хиляди млади хора от Северна Македония имат личен опит от България, тогава отношенията между двете общества ще изглеждат по съвсем различен начин.
Общото бъдеще е европейско, но не за сметка на историята
Има и още един важен въпрос – европейското бъдеще.
България и Северна Македония са две съседни държави и техният интерес е да търгуват, да пътуват свободно и да развиват общи икономически и културни проекти. Европейската перспектива може да бъде огромна възможност за това.
Да бъдеш европеец не означава да забравиш кой си. Можем да бъдем едновременно убедени европейци и българи, които познават и защитават своята история.
Европа трябва да бъде пространството, в което този разговор може да се води спокойно и честно.
Промяната ще дойде от младите
В крайна сметка нито един договор между правителства няма да бъде достатъчен, ако отношенията между хората останат изпълнени с подозрение.
Политиците могат да дадат посоката, но младите хора ще определят резултата.
Именно те могат да бъдат поколението, което ще прекъсне порочния кръг на наследеното недоверие. Българският и македонският студент могат да спорят за история. Могат да имат различни национални възгледи, без да отказват приятелството. Могат да познават фактите и същевременно да гледат към общото европейско бъдеще.
Това не означава историята да бъде забравена. Означава тя да бъде позната.
Колкото повече млади хора четат документите, посещават музеите, разговарят с историци, пътуват и се срещат лично, толкова по-малко място ще остава за пропагандата.
Затова България трябва да заложи на младите. Да отвори още по-широко университетите си за студентите от Северна Македония. Да създава общи културни и образователни инициативи. Да подкрепя научния обмен. Да насърчава общите чествания и да присъства много по-активно културно в съседната държава.
Не да забравим историята, а да я превърнем в мост
Ледовете между обществата в България и Северна Македония няма да се стопят с призиви да забравим историята. Те няма да се стопят и с безкрайно повтаряне на политически лозунги.
Ще се стопят, когато започнем да правим повече.
Когато историческите личности бъдат чествани с документи и знание, а не използвани единствено като политически знамена. Когато българските университети се напълнят с още повече млади хора от Северна Македония. Когато български и македонски студенти започнат да създават общи проекти, приятелства и професионални връзки. Когато говорим честно за сръбското влияние върху Македония, но не превръщаме всеки македонец в негов носител. Когато защитаваме българската историческа памет без омраза към съвременния македонски човек.
България не трябва да избира между истината и приятелството. Тя може да отстоява историческата истина и едновременно с това да протяга ръка.
Това е и смисълът на общите чествания – не да заличим различията, а да създадем пространство, в което можем да ги обсъждаме без омраза. Не да се откажем от своето минало, а да го познаваме толкова добре, че да не се страхуваме да говорим за него.
А истинската промяна няма да бъде постигната от поредния лозунг.
Тя ще дойде от студентите, от университетите, от културата, от личните контакти и от едно ново поколение, което ще има достатъчно самочувствие да познава историята си и достатъчно разум да не превръща съседа си във враг.
От младите ще дойде промяната. Но тя няма да дойде чрез забравяне на историята. Ще дойде тогава, когато младите я познават, разбират и превръщат общото минало от причина за разделение в основа за общо европейско бъдеще.
