Най-голям отлив към „Прогресивна България“ идва от БСП, ИТН и „Възраждане“, а 25% от подкрепата е от досега негласували избиратели
Ново изследване на „Алфа Рисърч“ показва откъде идва подкрепата за формацията „Прогресивна България“, свързвана с президента Румен Радев. Данните очертават сериозно пренареждане на електоралните нагласи и преливане на гласове от почти всички основни политически сили.
Според анализа 13% от гласовете за „Прогресивна България“ идват от избиратели на ГЕРБ-СДС. В същото време 70% от симпатизантите на ГЕРБ са останали лоялни, а 22% са предпочели новата формация.
При ПП-ДБ 69% от гласоподавателите са запазили подкрепата си, но 23% са се пренасочили към „Прогресивна България“, което представлява 11% от общия резултат на формацията на Радев.
Значителен трансфер се отчита и при „Възраждане“, откъдето идват 9% от гласовете – 45% от техните избиратели са предпочели „Прогресивна България“.
От ДПС към новата формация са преминали 17% от гласувалите, което формира 3% от общата подкрепа, докато 70% от електората на движението остава стабилен. 9% са се насочили към АПС.
Най-силен е отливът при БСП – 49% от избирателите на левицата са подкрепили „Прогресивна България“, което е повече от дела на останалите лоялни на партията (45%). Така 12% от вота за формацията идва именно от бивши симпатизанти на социалистите.
Сериозно пренареждане се отчита и при ИТН – 60% от техните гласоподаватели са се насочили към „Прогресивна България“, докато едва 20% са останали верни на партията, която само преди пет години беше първа политическа сила.
Още 4% идват от АПС, 3% – от МЕЧ, както и допълнителна подкрепа от формацията „Величие“ и други по-малки партии (15%). Сериозен принос има и вотът на хора, които досега не са участвали в избори – 25%.
Според изчисленията това разпределение би довело до следната парламентарна конфигурация:
- 107 мандата за „Прогресивна България“
- 45 мандата за ГЕРБ-СДС
- 40 мандата за ПП-ДБ
- 22 мандата за ДПС
- 14 мандата за „Възраждане“
- 12 мандата за БСП
Данните показват сериозно разместване на политическото пространство и концентрация на протестен и периферен вот около новата формация. Анализаторите отбелязват, че ключова роля за резултата имат както разочаровани избиратели на традиционните партии, така и мобилизация на негласували досега граждани.
