И най-силният воин може да остане сам – крепостите на Пеевски падат, а хората му напускат бойното поле, бягат ли към царството на Радев?
Делян Пеевски спечели битката за ДПС. Отстрани Ахмед Доган, превзе партията, запази абревиатурата и подреди ръководството с верните си хора. След последните парламентарни избори победата трябваше да бъде сладка. След окончателното детрониране на Доган и отпадането на неговия политически израстък АПС от Народното събрание, капсулираното около Пеевски движение обаче започна да прилича на обсадено владение – по места съветници и кметове напускат, цели структури се разпадат, а поддръжниците на Дядо Доган сякаш се пренареждат около новия център на властта.
АПС изчезна от Народното събрание, но позициите на Пеевски не се втвърдиха. Напротив – редиците, които на пръв поглед изглеждаха смазани и подчинени, започнаха да окапват една по една. Първо сякаш от периферията – Кирково, Нови пазар, Стамболово и Никола Козлево. Но настъплението скоро стигна и до кулата – до Кърджали, където в ролята на „узурпатора“ се появи Иван Демерджиев, а още в изборната нощ над града майка надвисна неочакваната сянка на новата власт.
Едва ли Пеевски е очаквал последиците от вечерта на 19 април да се стоварят с такава тежест. Само няколко седмици по-късно близкият му Ерол Мюмюн – кметът слънце, за когото Делян Пеевски е казвал „обичам го“ – беше изведен от кулата, придружаван от осем служители на МВР. Разбира се, само за разпит.
Последваха и други задържания. Но най-страшният удар дойде, когато Демерджиев – воинът на „Прогресивна България“ – повдигна завесата над потенциалната царица. Или поне над дамата, пътувала не с каляска, а с частен самолет – конституционния съдия Десислава Атанасова.
Как Пеевски завладя царството отвътре?
Дворцовият преврат започна след оставката на Мустафа Карадайъ и възкачването на Делян Пеевски и Джевдет Чакъров като съпредседатели на ДПС. Но в царство с двама претенденти за една корона двувластието бързо прерасна във война за трона.
Пеевски поведе „ДПС – Ново начало“, а верните на Ахмед Доган се оттеглиха зад стените на АПС. Последва битка за структурите и за най-ценната реликва – царкият герб - абревиатурата ДПС.
Решаващият удар нанесе НС. През юни 2025 г. правилникът на Народното събрание беше променен така, че доганистите да се откажат от името ДПС-ДПС. Поправките бяха предложени от тогавашния председател на Народното събрание - Фродо по инициатива на „Новото начало“ и подкрепени от ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН и ДПС-НН.
Така парламентарната гвардия отвори портите на двореца. Пеевски получи името, структурите и короната, а Доган изгуби дори правото да използва герба на царството, което беше изграждал десетилетия.
Превратът изглеждаше завършен. Само че с помощта на гвардията можеш да превземеш двореца, но не и да принудиш поданиците да останат в него.
Дипломация на страха : От „Мистър Кеш“ се превръщаш в победител
Преди изборите Пеевски, уветен в редиците крещеше „Мистър Кеш“, заобиколен от народната любов.
След съдбоносната вечер Пеевски поздрави Радев за „респектиращия резултат“ и призна, че трябва да поеме управлението. От „Мистър Кеш“ не остана и следа. Защото още в изборната нощ над царството му надвиснаха буреносните облаци.
Тогавашният служебен вътрешен министър Емил Дечев не се поколеба и заби първото копие - разкривайки за 631 сигнала за купуване на гласове в полза на „ДПС – Ново начало“ .
Сигналът не доказва вина, но 631 сигнала трудно могат да бъдат заметени под дворцовия килим. В Смолян бяха задържани трима души, а полицията откри 40 хил. евро и списъци с имена.
Осемте стражи пред кулата
В края на май кметът на Кърджали Ерол Мюмюн, дясната ръка, съветникът нбеше отведен за разпит по разследване за обществена поръчка за над 5 млн. лева.Лидерът лично пристигна в Кърджали, обяви акцията за „полицейски произвол“ срещу мюсюлманите и заяви, че обича кмета.
Поданиците започнаха да напускат
В Нови пазар напусна цялото общинско ръководство – 26 членове, седем съветници и шестима кметове. Преди това разрив имаше в Кирково. В Никола Козлево десет съветници и шестима кметове също се разграничиха от досегашното управление:
„Отказваме да бъдем приписвани, асоциирани или превръщани в заложници на Делян Пеевски и кметовете от неговото политическо отражение.“
В Стамболово Себахтин Халил и Билгин Йълмаз напуснаха групата на ДПС. Халил заговори за страх и зависимости и заяви, че според много хора „само Радев може да ги спаси от Пеевски“.
Това са твърдения на напуснали партийни представители, а не доказани по съдебен ред факти. Но хората, които доскоро изглеждаха приковани към „Новото начало“, започнаха да откриват достойнствата на независимостта точно след смяната на властта.
Кой остана зад Пеевски?
Отговорът на Пеевски беше още по-силна концентрация на власт. От ръководството отпаднаха Йордан Цонев, Хамид Хамид и Байрам Байрам. Лидерът лично оглави новото Централно оперативно бюро и обяви:
„Аз ще бъда най-отпред и ще ви водя.“
През юли беше задържан и областният председател на ДПС в Бургас Христо Широков. След разпити и повторно задържане той беше освободен без повдигнато обвинение, а по едното производство е бил свидетел. Зрелищният арест не е присъда – и институциите дължат същата публичност и за резултата.
Дамата в частния самолет
Следващият удар дойде от парламентарната трибуна. Иван Демерджиев обяви, позовавайки се на справка на ГДБОП, че Пеевски и конституционният съдия Десислава Атанасова са летели заедно с частен самолет до Дубай на 5 април 2024 г. – четири дни след встъпването ѝ в Конституционния съд.
Съвместното пътуване не доказва престъпление или зависимост. Но когато политически лидер лети с току-що встъпил конституционен съдия, въпросите са неизбежни.
„Във всяка цивилизована държава такава комбинация би породила изключително много въпроси“, каза Демерджиев.
В България въпросите обикновено са много. Отговорите – значително по-малко.
Цар без поданици?
Джемал Осман – бивш член на младежката организация на ДПС и кандидат за депутат от АПС – формулира най-неудобния въпрос:
„Не знам какво е общото между Пеевски и българските мюсюлмани, освен че те гласуват за неговата формация.“
Според него избирателите често подкрепят не самия Пеевски, а местния кмет, кандидат или съветник, около когото са изградени лични интереси и зависимости. Осман признава, че няма доказателства „черно на бяло“ за мащаба на влиянието му, но добавя:
„Щом успя да оцелее толкова години и дори да прецака Доган, значи наистина влиянието му е опасно, дори и за държавата.“
АПС също не предложи убедителна алтернатива. Затова напускащите Пеевски не се връщат непременно при Доган – част стават независими, а други поглеждат към двореца на Радев.
Пеевски победи Доган, взе името и се постави начело на всичко. Само че една партия не е табелата на централата или абревиатурата върху бюлетината. Тя е мрежата от хора, които носят властта по места.
А тази мрежа започва устойчиво да се къса.
