Прекият избор на държавен глава започва след 1991 г.
След демократичните промени в България Деветото Народно събрание избира Петър Младенов за председател (президент) на 3 април 1990 г. Към онзи момент институцията вицепрезидент не съществува в сегашния си вид. Петър Младенов подава оставка на 6 юли 1990 г. след политическо напрежение и обществени протести.
След него, на 1 август 1990 г. за председател (президент) на Република България от Седмото Велико народно събрание е избран Желю Желев. С промените в Конституцията от 1991 г., се въвежда прекия вот за избор на държавен глава.
Оттогава започва мажоритарния вот за президент.
През 1992 г. с гласуване на 12 и балотаж срещу Велко Вълканов на 19 януари е избран Желю Желев. След неговия мандат при балотаж срещу Иван Маразов на 3 ноември 1996 г. е избран Петър Стоянов. На 11 и на балотаж на 18 ноември 2001 г. е избран Георги Първанов. При кандидатурата му за втори мандат през 2006 г. на 22 октомври той печели над 50% от гласовете (64,047%), но по закон се стига до балотаж срещу Волен Сидеров заради ниската избирателна активност - под изискваните от Конституцията 50%.
След балотаж срещу Ивайло Калфин на 30 октомври 2011 г. е избран президентът Росен Плевнелиев. През 2016 г. при балотаж срещу Цецка Цачева на 13 ноември е избран Румен Радев, който печели втори мандат на балотаж срещу Атанас Герджиков на 21 ноември 2021 г.
На 19 януари 2026 г. тогавашният президент Румен Радев създаде прецедент и напусна поста си преди изтичане на своя мандат, за да се кандидатира на предсрочните избори на 19 април т.г. Неговият вицепрезидент Илияна Йотова зае поста президент и довърши мандата.
България е провела преки президентски избори 7 пъти (1992, 1996, 2001, 2006, 2011, 2016 и 2021 г.), а за 25 октомври с евентуален балотаж на 1 ноември 2026 г. се провеждат осмите по ред преки президентски избори.
Какви са правомощията на президента
Президентът на републиката е върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Той насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание. Държавният глава сключва международни договори в случаите, определени със закон; обнародва законите; утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните единици по предложение на Министерския съвет. Той назначава и освобождава от длъжност нашите дипломати в чужбина и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет, той приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната.
Всеки от нашите президенти остава с някои от своите реплики. Сред крилатите фрази на първите държавници са:
„Политиците ни нямат никакъв опит да управляват държава в условията на демокрация. По-лесно е в диктатура с пищова.“
„Хората се разпознават накрая, когато смъкнат маските си“, казани от Д-р Желю Желев (1990 – 1997)
Президентът Петър Стоянов (1997 – 2002) илюстрира част от българския преход и политика като „Фабриката за илюзии“. „Обичам Русия, но повече обичам България.“ са думи, иизречени пред Съвета на Европа в отговор на Владимир Жириновски.
Георги Първанов (президент на България 2002 – 2012) дава ясна характеристика на нашенската политика – „Може би защото по лоша традиция българската политика се схваща само като правене на избори, а не като управление и като алтернатива на управлението“.
Години след като България се включи в Северноатлатническия договор Първанов каза пред БНР през 2023 г. по повод външната политика на страната ни: „Ще си позволя да припомня, макар и без ентусиазъм, че съм един от онези, които подписаха договорите за членството на България в ЕС и указа за членството в НАТО. Не знам дали като Стамболийски няма да се наложи да счупя, макар и с по-късна дата, писалката.“.
Президентът Росен Плевнелиев (2012 – 2017) е автор на фразите: „Аз съм готов да вляза в сблъсък с всички, които ще тръгнат да бутат България в друга посока“. Той прокламираше единство – „Всички можем, ако искаме, да съградим! Нека го направим заедно!“. По повод социалното му положение той каза: „И аз не съм щастлив, броя си парите“.
Румен Радев (президент на България 2017 – 2026) често е цитиран с неговата реплика: „Мутри, вън!“, изречена по време на протестите през лятото на 2020 г., след като Прокуратурата влезе в президентската администрация.
Илияна Йотова – първата жена президент (23 февруари 2026 до избирането на нов държавен глава), която беше вицепрезидент на Румен Радев и довърши неговия мандат след като той се оттегли на 19 януари 2026 г. остава с фразите: „Най-ценно в политиката е доверието на хората – то не изисква, а се заслужава.“
„Великите сили са малки пред величието на българския народ“, заяви тя в Пловдив по време на честванията за Съединението на България.
