Боряна Димитрова: Не очаквам избирателната активност на президентските избори да надхвърли 50%

Не се очаква избирателната активност на предстоящите президентски избори да надхвърли 50%, заяви пред БНР Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч". Според нея обаче процентът трябва да се разглежда на фона на избирателни списъци, които не отразяват реалния брой на хората, живеещи в страната.

"Не очаквам на този етап да имаме над 50% избирателна активност" заяви пред БНР Боряна Димитрова.

По думите ѝ основният проблем не е единствено в желанието на гражданите да гласуват или в усещането им за представителност, а и в броя на избирателите, записани в списъците.

"Основната предпоставка за това не е просто активността на българските граждани и дали те се чувстват представени или не, а това са тези неимоверно, нереалистично и безотговорно в случая избирателни списъци, в които има над 6,5 милиона избиратели. Предстои да видим колко ще бъде окончателната бройка в ЦИК. Ние работим, и ЦИК работи с число, което е много различно от това, което показват данните на Националния статистически институт за живеещите в страната. Отдавна се говори за какви ли не реформи, промени в Избирателния кодекс. За мен това е една от тези, които са наистина належащи".

Димитрова коментира и броя на кандидатите в президентската надпревара. Според нея самото наличие на повече кандидатури не означава автоматично по-голяма представителност.

"Една немалка част от тях не са достатъчно разпознаваеми, няма достатъчно информация за тях, те самите не са различими, не съумяват да достигнат вероятно до групи, които биха могли да представляват, извън най-тесния кръг, който ги е издигнал и който по всяка вероятност ги разпознава. Вторият важен аспект зависи от това дали основните кандидати ще имат силна, разпознаваема битка на идеи, на визии, на начина, по който се държат, силни послания към избирателите".

По думите на социолога в кампанията все още не се усеща достатъчно ясно състезание между основните кандидати, което би могло да мобилизира избирателите.

Димитрова посочи още, че наблюденията на "Алфа Рисърч" не показват сериозни страхове или притеснения сред гражданите, свързани с машинното гласуване.

"Нямаме наблюдение да има такова стъписване от машините, страх от машината, така че да не се гласува. Не бих очаквала изкуствено намаляване на избирателната активност само заради наличието на машини".

Според Димитрова не може директно да бъде измерена електоралната подкрепа за ГЕРБ и ДПС на президентските избори, тъй като двете партии не са издигнали собствени кандидати.

"Двете партии формираха над половин милион избиратели. Технологията на машините няма толкова въздържащ елемент, колкото липсата на кандидати на двете партии", каза тя.

По въпроса за евентуални партийни указания към избирателите Димитрова посочи, че при ГЕРБ вече има косвени сигнали, докато поведението на електората на ДПС може да се изясни в последните дни и часове преди вота.

"От ГЕРБ вече има едни недиректни указания, но знакови лица застанаха в инициативния комитет на Йотова. По доста предварителни наблюдения ще имаме разпределение на бившите избиратели на ГЕРБ и към негласуващите, и към нея. Относно ДПС - там нещата често се развиват в последните дни и ние като социолози виждаме как се променя картинката буквално в последните часове от изборния ден за този електорат", обясни тя.

Според Димитрова президентският вот ще бъде своеобразен тест както за подкрепата към управляващите, така и за тежестта на опозицията.

Тя свързва появата на множество политически фигури в настоящата кампания и със сериозния вот, който в процентно и номинално изражение е получила "Прогресивна България".

"Голяма част от тези избиратели виждат един резерв да се заявят, да могат да вземат част от този вот и да имат позиции в едни следващи избори. В президентските избори един печели, но всички останали могат да заявят присъствие. Страхът от това, че има една единствена партия, която слага чадър върху цялото това пространство, която е взела това пространство, кара доста политически субекти, вероятно и свързани с тях, подкрепящи ги, да атакуват това голямо пространство, от което биха могли да откъснат определени части, най-малко да се види съотношение на силите".

Така според социолога президентската кампания е възможност не само за определяне на бъдещия държавен глава, но и за измерване на разпределението на политическата подкрепа преди следващи избори.