Социолозите очакват остри политически сблъсъци около бюджета, а ниската активност може да направи балотажа неизбежен
Опозицията аргументирано определя промените в данъчната политика като "директен лобизъм", но управляващите не успяват комуникационно да покажат убедително обратната теза. Това каза в "Твоят ден" по NOVA NEWS социологът Елена Дариева от агенция "Насока".
"Парламентарната сцена неминуемо в следващия месец ще бъде терен на остри сблъсъци. Опозицията ще ожесточи критиките си, защото всичко това се разиграва на фона на предизборната кампания. Всички негативи на управлението директно се пришиват и на кандидатпрезидентската двойка начело с г-жа Йотова", коментира Дариева.
Според нея данъчните промени ще се превърнат в част от политическото противопоставяне в навечерието на президентските избори.
Социологът от Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов отбеляза, че отношението на българите към бюджета често зависи не толкова от неговото съдържание, колкото от това кой го предлага.
"Протестите от края на миналата година само номинално бяха срещу бюджета. Сега избирателите на "Прогресивна България" нямат основания да са силно разочаровани от бюджета, тъй като се увеличават социални помощи и т.н., неща, които за тях звучат добре", каза той.
По думите на Павлов недоволството от бюджета трудно би оказало значително влияние върху президентския вот, тъй като на тези избори се очаква да гласуват предимно твърдите електорални ядра.
Според него съществуват повече фактори, които могат да намалят избирателната активност, отколкото такива, които да я повишат, поради което е възможно да бъде отчетена рекордно ниска активност на президентски избори.
Изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл болкан" Петко Петков също очаква подготвяният бюджет да предизвика негативни реакции в обществото.
"Симптомите са налице, той затова ще бъде представен след президентските избори. Този бюджет ще бъде доста проблематичен и затова го оставят за след изборите, защото щеше да повлияе на вота по един или друг начин", смята той.
Петков също посочи редица фактори, които могат да доведат до по-ниска избирателна активност. Според него при подобна активност балотажът е сигурен, което поставя акцент върху това кои двама кандидати ще достигнат до втория тур.
"За мен е важно, който и да отиде на балотаж, дали ще успее да събере повече енергия от различните структури на електоратите", допълни социологът.
