Богдан Милчев за "Таралеж": 14 души „изчезнаха“ само за месец - манипулират статистиката за жертвите по пътищата

„Не можем да излъжем смъртта“.

Това каза пред ТАРАЛЕЖ Богдан Милчев от Института за пътна безопасност, след като през вчерашния ден имаше няколко тежки катастрофи с пет жертви само за няколко часа. По думите му зад официалната статистика за пътния травматизъм се крие сериозна аномалия, която трябва да бъде проверена. Милчев заяви, че от началото на август до вчера при катастрофи са загинали 68 души, сред които пет деца. В същото време той постави под въпрос отчетеното намаляване на броя на жертвите през август.

„Категорично заявявам, че тази статистическа аномалия – 14 човека по-малко загинали през август, не може и е невъзможно да се дължи на по-добър контрол“.

Според него не е възможно засилването на контрола да доведе само за един месец до подобен спад. Милчев твърди, че вместо да се търсят реалните причини за промяната в статистиката, се създава усещане за подобрение в пътната безопасност.

„Ако можеше с по-добър контрол да намаляваме с 14 човека жертвите за един месец, тогава излиза, че вчерашните петима загинали са защото не е имало добър контрол. Само че те няма да кажат така“.

По думите на експерта резултатите в пътната безопасност се постигат с постоянни мерки и дългосрочен контрол, а не с краткосрочни кампании.

Една от основните тези на Милчев е свързана с начина, по който се подават данните за хората, починали след самата катастрофа.

„Допълнително починалите лица не се подават всичките от самите областни дирекции. Част от тях се пишат, но не се подават всички“, твърди той.

Според него това се наблюдава в областни дирекции, в които са сменени ръководителите. 

„Статистиката за загиналите се е превърнала в политически инструмент – за справяне или обратното, за атака. Докато не се намери правителство, което да се откаже да използва пътната безопасност за политически цели, ние няма да имаме реални резултати“.

От Института за пътна безопасност отчитат и промяна в начина, по който МВР информира медиите за тежките инциденти. По думите на Милчев от август насам при голяма част от катастрофите информацията от пресцентъра на МВР се подава със закъснение от 12 до 24 часа.

„Преди това МВР подаваше непосредствено информацията. Когато стане катастрофа с трима загинали или на магистрала, където ще има големи тапи, информацията се подава своевременно. Но голяма част от катастрофите, които се случват в малки населени места или извън населени места, информацията за загиналите се подава с много голямо закъснение, а понякога въобще не се подава“.

Според Милчев това води до изкривяване на обществената представа за случващото се по пътищата.

„Когато една новина не е показана, тя не се е случила. Но жертвите по пътищата продължават да се увеличават и очевидно е, че нищо не се прави. Това е факт“.

Председателят на Института за пътна безопасност коментира и заседанието на транспортната комисия, където депутати и експерти разгледаха 12 законопроекта за промени в Закона за движението по пътищата. Сред предложенията е забрана за изпреварване от тежкотоварни автомобили по автомагистрали и скоростни пътища.

„Това като цяло е добра идея, но когато тя не е съпроводена и синхронизирана с множество подкрепящи организационни и законодателни промени в цялост на цялата транспортна система, ще предизвика много сериозен хаос на пътя“.

Според него забраната може да доведе до километрични колони от тежкотоварни автомобили, ако не бъде решен и проблемът с автомобилите, които се движат значително под разрешената скорост.

„От една страна тежкотоварните не могат да ги изпреварват, от друга страна ще се създадат километрични колони от тежкотоварни кервани, които ще се движат в една лента. Това автоматично ще пренасочи цялото движение на леки автомобили в лявата лента“.

Според Богдан Милчев преди да се правят нови промени в закона, трябва да има анализ на резултатите от вече предприетите мерки.

„Точно една година след най-мащабните промени в Закона за движението по пътищата от 1999 година насам вместо да имаме анализ – кое работи, кое не работи и какъв е резултатът – ние отново нямаме анализ“.

По думите му статистическите данни показват, че мерките от последната година не са дали очаквания резултат. Милчев настоява първо да бъде извършена цялостна оценка на риска, след което да се идентифицират законодателните дефицити, организационните проблеми и необходимото ресурсно обезпечаване.

„Трябва да се извърши оценка на риска, на база на нея да се открият законодателни дефицити, организационни проблеми и ресурсите – накъде да бъдат насочени“.