Близо 200 държави не успяха да договорят правно обвързващо глобално споразумение, а решението беше отложено за следващите преговори в Египет
Представители на близо 200 държави приключиха в Улан Батор преговорите под егидата на ООН, посветени на борбата с опустиняването и деградацията на земите, съобщи Асошиейтед прес.
Основният фокус на срещата беше върху начините за запазване на плодородието на почвите на фона на климатичните промени. Ерозията и деградацията на екосистемите намаляват способността на земята да задържа вода, да осигурява храна и да поддържа поминъка на местните общности.
Според данни на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването до 40% от земната повърхност вече е загубила плодородието и основните си функции. Изпълнителният секретар на конвенцията Ясмин Фуад предупреди, че сушата се разпространява и в райони, които допреди десетилетие не са били считани за особено уязвими.
По думите ѝ климатичните промени допълнително усложняват ситуацията, като сушите стават по-чести, по-интензивни и по-продължителни.
Отново без глобално споразумение за сушата
Преговорите в Улан Батор обаче завършиха без съгласие по един от ключовите въпроси - създаването на правно обвързващо глобално споразумение за борба със сушата.
Решението беше отложено за следващия кръг преговори, който ще се проведе в Египет след две години. Същият въпрос не намери решение и на предишната среща преди две години.
Експерти отбелязват, че макар сушата традиционно да се свързва с липсата на валежи, тежестта на явлението все повече зависи от състоянието на земята още преди да настъпи продължителен сух период.
Здравите почви могат да поемат и задържат значителни количества вода, което помага на земеделските култури, пасищата и естествените екосистеми да издържат на суша. При ерозираните почви способността за задържане на вода намалява, а с нея и продуктивността на земята.
Така местните общности стават по-уязвими към високите температури и все по-непредвидимите валежи.
Фуад подчерта, че опазването на почвите и управлението на водните ресурси са пряко свързани. По думите ѝ устойчивото използване на водата не може да бъде постигнато без защита на земята, както и обратното.
Земята и водата са ключови за продоволствената сигурност
Връзката между почвите и водата е особено важна за селското стопанство. Жоао Кампари, глобален ръководител по въпросите на храните и земеделието в природозащитната организация Световен фонд за дивата природа, посочи, че разглеждането на земята и водата като две отделни системи пренебрегва основните условия за гарантиране на продоволствената сигурност.
Натискът върху земните ресурси се очаква да се увеличава заедно с растящото световно търсене на храна.
Според доклади на ООН до 2050 г. светът ще трябва да произвежда с 50% повече храна спрямо 2012 г., за да отговори на нуждите на нарастващото население.
Разширяването на земеделските площи обаче може да има обратен ефект, ако става за сметка на пасища, савани и други естествени територии. Това би могло да ускори деградацията на почвите, да освободи въглерод, натрупан в тях, и да намали способността на екосистемите да задържат вода.
Така опазването на плодородните почви се превръща не само в екологичен, но и в ключов въпрос за бъдещото производство на храни и устойчивостта на обществата към климатичните промени.
