Надпреварата включва пет жени и трима мъже, като сред кандидатите са бившият президент на Чили Мишел Бачелет, шефът на МААЕ Рафаел Гроси и бившият президент на Сенегал Маки Сал
Пет жени и трима мъже са кандидати за поста на генерален секретар на ООН, който ще бъде освободен след края на мандата на Антонио Гутериш. Надпреварата се провежда на фона на множество международни конфликти и разногласия между самите велики сили, които имат решаваща роля при избора на следващия ръководител на организацията.
Сред кандидатите преобладават представители на Латинска Америка, която претендира за поста в рамките на традицията за географска ротация.
Ивон А-Баки
Еквадорската дипломатка Ивон А-Баки се присъедини към надпреварата тази седмица, като кандидатурата ѝ беше подкрепена от Тонга. 75-годишната дипломатка, родена в семейство на ливански произход, е била посланик на Еквадор в САЩ и Франция.
Тя има роля в сближаването между Еквадор и Перу след няколко погранични конфликта между двете държави.
Баки настоява за намаляване на бюрократичната тежест в ООН и за насочване на организацията към конкретни резултати. Тя се представя и като дипломат, който може да помогне за възстановяването на многостранното сътрудничество.
Мишел Бачелет
74-годишната социалистка Мишел Бачелет е първата жена, избрана за президент на Чили. Тя ръководи страната между 2006 и 2010 г., а след това беше преизбрана за втори мандат от 2014 до 2018 г.
Бачелет се превърна в международно разпознаваема политическа фигура, но работата ѝ като Върховен комисар на ООН по правата на човека предизвика критики от някои държави. Китай например реагира остро на доклад за положението на уйгурското малцинство, а САЩ я критикуваха заради позицията ѝ в подкрепа на абортите.
Според Бачелет генералният секретар на ООН трябва да бъде "гласът на разума", включително когато е под натиска на големите сили.
Кандидатурата ѝ е подкрепена от Мексико и Бразилия, докато Чили е оттеглило подкрепата си след идването на власт на президента от крайната десница Антонио Каст.
Мария Фернанда Еспиноса
Бившата външна и военна министърка на Еквадор Мария Фернанда Еспиноса определя ООН като "единствената универсална платформа, занимаваща се с общите предизвикателства пред човечеството".
Бившата председателка на Общото събрание на ООН обаче настоява за по-сериозни институционални реформи. Тя предлага и създаването на "механизъм за ранно предупреждение", който да събира сигнали от различни държави и да помага за предотвратяването на потенциални конфликти.
Еспиноса не получи подкрепа от Еквадор, но кандидатурата ѝ беше подкрепена от Антигуа и Барбуда.
Рафаел Гроси
65-годишният аржентински дипломат Рафаел Гроси е сред най-познатите кандидати. Той оглавява Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) от 2019 г., където се занимава с чувствителни въпроси като иранската ядрена програма и ситуацията около окупираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала в Украйна.
Гроси не напусна поста си начело на МААЕ, като обясни, че в противен случай "не би могъл да изпълнява служебните си задължения".
Според някои наблюдатели той предлага по-смела визия за реформа на ООН и смята, че генералният секретар трябва да присъства активно на място при решаването на международни кризи.
Ребека Гринспан
70-годишната Ребека Гринспан, бивша вицепрезидентка на Коста Рика, е сред основните кандидати. Тя оглавяваше Конференцията на ООН за търговия и развитие (КООНТР), преди да се оттегли от поста, за да участва в надпреварата.
Като ръководител на КООНТР Гринспан участва в договарянето с Москва и Киев на "Инициативата за Черно море" през 2022 г., насочена към улесняване на износа на украинско зърно след руското пълномащабно нахлуване.
Гринспан, чиито родители са оцелели "на косъм" от Холокоста, преди да се установят в Коста Рика, критикува ООН, че се е превърнала "в тесногръда организация по отношение на риска" и не използва достатъчно влиянието си за прекратяване на конфликтите.
При първото неофициално гласуване в Съвета за сигурност на ООН на 30 юли именно Гринспан получи най-голяма подкрепа - кандидатурата ѝ беше одобрена от всичките 15 държави членки.
Олара Отуну
75-годишният угандиец Олара Отуну е един от двамата кандидати извън Латинска Америка.
Той е бил заместник генерален секретар на ООН и специален представител за децата и въоръжените конфликти между 1997 и 2005 г. по време на мандата на Кофи Анан.
Отуну участва и в президентските избори в Уганда през 2011 г. като кандидат на опозиционната партия "Народен конгрес на Уганда", но губи от дългогодишния президент Йовери Мусевени.
Каролин Родригес-Биркет
52-годишната Каролин Родригес-Биркет, бивша министърка на външните работи на Гаяна, е най-младата сред кандидатите. Нейната кандидатура е издигната от Гаяна, която тя представлява в ООН.
Тя поставя акцент върху възстановяването на доверието в организацията и смята, че ООН не трябва да бъде оценявана "единствено през призмата на мира и сигурността", а и според действията ѝ в областта на развитието и защитата на човешките права.
Маки Сал
64-годишният бивш президент на Сенегал Маки Сал, управлявал страната от 2012 до 2024 г., заявява намерение да представлява интересите на Глобалния юг в международните институции.
Той поставя акцент върху връзката между развитието и мира. Кандидатурата му първоначално беше представена от Бурунди, а впоследствие получи подкрепата и на Дакар.
Сал обаче беше обвиняван от сенегалските власти във връзка с кървавото потушаване на политически протести между 2021 и 2024 г., при които загинаха десетки хора.
