Документът „Руските хибридни действия в Европа: въпроси пред Конгреса“ е публикуван на 11 август 2026 г.
Продължителната политическа нестабилност, силната обществена поляризация и уязвимостта към дезинформация поставят България сред европейските държави, които са най-податливи на външно влияние. Това е оценката в доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, посветен на руските хибридни действия в Европа.
Документът „Руските хибридни действия в Европа: въпроси пред Конгреса“ е публикуван на 11 август 2026 г. от Изследователската служба на Конгреса, която е част от Библиотеката на Конгреса.
В него се цитира изследване, според което България е сред страните от Европейския съюз с най-слаба устойчивост срещу злонамерено информационно влияние от недемократични държави. Сред факторите, посочени като причина за тази уязвимост, са политическата нестабилност и поляризацията, съществуващите мрежи за разпространение на манипулативни послания, слабият институционален контрол и ниската обществена устойчивост срещу дезинформация.
Оценката е направена преди парламентарните избори в България през април 2026 г. В очакване на възможни опити за външна намеса българските институции са предприели мерки срещу дезинформацията и хибридните заплахи, като са потърсили и подкрепа от Европейския съюз.
България и Румъния са разгледани заедно като държави от ЕС и НАТО в Черноморския регион, в които според доклада руската хибридна активност се е засилила след началото на пълномащабната война в Украйна през 2022 г.
Авторите предупреждават, че подобни действия могат да засегнат вътрешната стабилност, националната сигурност и критичната инфраструктура на двете държави. Потенциални последици могат да има и за развитието на енергийните ресурси в Черно море и за други стратегически икономически проекти.
Дезинформация, кибератаки и GPS смущения
Сред основните заплахи за България докладът посочва политическата намеса, дезинформацията, кибератаките, смущенията в сателитната навигация и възможни саботажи, свързани с отбранителната промишленост.
Според документа европейски представители са обвинявали Русия в опити да влияе върху изборни процеси чрез дезинформационни кампании, манипулиране на социалните мрежи, незаконно финансиране и създаване на зависимости от отделни политици. Сред държавите, посочени в този контекст, са България, Франция, Германия, Полша, Черна гора и Молдова.
Български институции и експерти са свързвали с проруски хакерски групи и редица DDoS атаки срещу интернет страници и електронни услуги. При този тип атаки системите се претоварват с огромен брой заявки, което може временно да ги направи недостъпни.
Сред потенциалните мишени са били системи, свързани с изборния процес, държавни информационни мрежи и критична инфраструктура.
Докладът обръща внимание и на възможни саботажи срещу българската отбранителна промишленост. Авторите се позовават на разследвания и публикации за предполагаемо участие на руското военно разузнаване в операции срещу предприятия и лица, свързани с производството и доставката на боеприпаси за Украйна.
Друг риск са смущенията на GPS навигацията над Черно море. В отговор до Радио „Свободна Европа“ Министерството на отбраната е заявило, че те са причинени от системи за радиоелектронна борба, но не е посочило кой стои зад тях. От ведомството са уточнили, че информацията за конкретните системи, начина им на действие и мерките за противодействие е класифицирана.
Подобни смущения могат да създадат рискове за въздушния и морския транспорт, както и за военните операции в региона.
България сред основните обекти на руската хибридна активност
България и Румъния са сред шестте държави, разгледани подробно в доклада като обект на руски хибридни действия. Останалите са Полша, Литва, Латвия и Естония.
Според авторите общите характеристики на тези държави са стратегическото им положение по източния фланг на НАТО, членството им в ЕС и Алианса и подкрепата им за Украйна. Те имат ключово значение съответно за Черноморския и Балтийския регион.
В по-широк европейски план докладът посочва широк спектър от действия, приписвани на руските служби или на свързани с тях структури – саботажи, кибератаки, опити за убийства, нарушения на въздушното пространство, GPS смущения, атаки срещу критична инфраструктура и намеса в политически и изборни процеси.
Едно от цитираните изследвания отчита четирикратно увеличение на руските хибридни атаки в Европа между 2023 и 2024 г. Друго разследване е идентифицирало най-малко 151 предполагаеми руски операции в периода от февруари 2022 до март 2026 г.
Според американски и европейски представители целта на тези действия е да бъде отслабена подкрепата за Украйна, да се задълбочат разделенията в Европа и да се тества реакцията на НАТО, без да се стига до пряк военен сблъсък.
В същото време авторите отбелязват, че доказването на руската връзка невинаги е лесно. Докато в някои случаи участието на руски структури е установено, в други обвиненията се основават на косвени доказателства и разузнавателни оценки с различна степен на достоверност. Москва последователно отхвърля обвиненията за участие в подобни операции.
След масовото експулсиране на руски дипломати и предполагаеми разузнавачи от европейските държави руските служби все по-често разчитат на посредници за извършването на отделни операции, се посочва още в доклада. Сред тях могат да бъдат хора без специална подготовка, престъпни групи или цели мрежи от посредници, които в някои случаи дори не знаят кой стои зад възложените им задачи.
Докладът очертава и възможни действия от страна на Конгреса на САЩ, включително засилване на подкрепата за европейските съюзници, разширяване на санкциите срещу руски разузнавателни структури и задълбочаване на военното, разузнавателното и полицейското сътрудничество за противодействие на хибридните операции.
Според авторите продължаващата руска активност представлява предизвикателство не само за сигурността на европейските държави, но и за стратегическите интереси на Съединените щати.
