Протестите в социалните мрежи вече се заменят с масово прекратяване на абонаменти и отказ от марки, за които се смята, че подкрепят курса на американския президент
Гражданското недоволство от управлението на Доналд Тръмп и растящото влияние на технологичните магнати превръщат пазарния отказ в нов инструмент за политически натиск. Дали обаче финансовото пренебрежение ще принуди бизнеса да промени поведението си, се определя изцяло от мащаба на недоволните и тяхната последователност. Това пише в свой анализ The Independent.
Значителна част от американските граждани започват да гласуват с портфейлите си, изразявайки недоверие към конкретни корпорации. Протестите в социалните мрежи вече се заменят с масово прекратяване на абонаменти и отказ от марки, за които се смята, че подкрепят курса на президента Доналт Тръмп или са твърде близки до обкръжението от технологични милиардери около него.
Изследване на компанията Numerator показва, че 38% от потребителите в САЩ са бойкотирали поне един бранд или търговска верига през последната година. За сравнение, през 2017 г. (в началото на първия мандат на Тръмп) този дял е бил едва 25%. Същевременно почти половината от анкетираните декларират готовност да спрат да пазаруват от компании, чиято политическа или обществена идеология се разминава с тяхната собствена. Поводите за тези реакции варират – от недоволство срещу отстъплението от корпоративни програми за разнообразие до протести срещу обвързването на технологичния сектор с държавните решения за имиграцията.
От лозунга към отказа от абонамент
Ярък пример за новата вълна е инициативата „QuitGPT“, призоваваща за премахване на приложението ChatGPT и прекратяване на платените планове. Причините, посочени от организаторите, се коренят в споразумението между OpenAI и Министерството на отбраната на САЩ, политически дарения от президента на компанията Грег Брокман и използването на технологиите за имиграционни проверки, а не в някакво общо отхвърляне на изкуствения интелект.
Други паралелни движения призовават за бойкот на дигитални гиганти като Amazon, Apple, Google, Microsoft, Meta, Netflix и X, целящи да ударят бизнеса по най-чувствителните му показатели: клиентска лоялност и абонаментни приходи. Според Fortune обаче еднодневните акции по-скоро имат символичен характер и рядко водят до дълготрайни пазарни последствия.
Компаниите са притиснати от двете страни
Корпоративният свят е подложен на кръстосан огън. През 2025 г. вълна от недоволство заля големи вериги като Target заради свиването на техните инициативи за многообразие и включване. От друга страна, бизнесът се стреми да не влиза в конфликт с администрацията във Вашингтон, която държи лостовете над регулациите, тарифите и държавните поръчки. Елизабет Кемпф от Харвардското бизнес училище подчертава, че в настоящата полярна среда компаниите губят клиенти независимо дали заемат ясна позиция, или се опитват да запазят неутралитет.
Това напрежение се вижда ясно при Tesla. След като Илон Мъск се присъедини към администрацията на Тръмп, движението „Tesla Takedown“ набра скорост. По данни на S&P Global Mobility потребителската лоялност към Tesla е спаднала от 73% през юни 2024 г. до около 50% през март 2025 г. Експертите обаче напомнят, че този срив не се дължи единствено на политически бойкот, а е обвързан и с конкуренцията на пазара на електромобили.
Ефектът се измерва трудно
Дали един бойкот ще успее, зависи от неговата дългосрочна устойчивост. Краткосрочният отлив на клиенти може да генерира сериозен медиен шум, без да нанесе съществени финансови щети на мултимилиардни корпорации с разнообразни източници на доходи. Затова организаторите сега залагат на спирането на регулярни месечни плащания.
Наближаващите междинни избори в САЩ внасят допълнителна несигурност. Бизнесът следи внимателно политическите промени и баланса на силите в Конгреса, като според The Independent евентуална промяна във Вашингтон би могла да накара много компании да преразгледат поведението си. Потребителският натиск рядко пренаписва корпоративните правила веднага, но когато е масов и целенасочен, се превръща във фактор, с който големите играчи са принудени да се съобразяват.
