Исландия гласува за ЕС: референдумът връща на дневен ред членството в условията на глобална несигурност

Исландците гласуват днес на референдум дали страната да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Вотът не решава дали Исландия ще стане член на ЕС, а дали правителството да започне отново преговори с Брюксел за евентуалните условия за членство.

Очакванията са резултатът да бъде оспорван, тъй като общественото мнение в страната с население от около 400 000 души остава силно разделено по въпроса за европейската интеграция.

Избирателите трябва да отговорят с "да" или "не" на въпроса: "Трябва ли Исландия да възобнови преговорите за присъединяване към Европейския съюз?"

Министър-председателката Криструн Фростадотир подчерта, че днешното гласуване не представлява окончателно решение за членство.

"Това е възможност, а не окончателно решение", заяви тя пред Франс прес.

По думите ѝ възобновяването на преговорите би позволило на Исландия да договори конкретни условия и след това обществото да се произнесе отново върху евентуално споразумение.

"По този начин на масата се поставя споразумение и можете да видите всички въпроси, както и отговорите на тези въпроси, които ни се задават тук", добави Фростадотир.

Ако привържениците на възобновяването на преговорите спечелят, евентуално бъдещо споразумение с ЕС ще трябва да бъде подложено на нов референдум. Процесът вероятно ще изисква и промени в исландската конституция, както и ратификация от държавите членки на ЕС.

Исландия подаде заявление за членство в Европейския съюз през 2009 г., след тежката финансова криза, която доведе до срив на банковата система и сериозни икономически сътресения. Преговорите започнаха през 2010 г., но бяха прекратени през 2013 г., след идването на власт на евроскептично правителство.

Днес дебатът се провежда в значително променена международна среда. Фростадотир посочи промените в глобалната търговия и геополитическата ситуация като фактори, които влияят върху обществените настроения.

"ЕС се оглежда и финализира споразумения с Индия и с латиноамериканския блок Меркосур. Наблюдаваме промени в глобалната обстановка по отношение на това как се използват митата като оръжие", отбеляза тя.

Икономическите аргументи също са част от дебата. Въпреки възстановяването на исландската икономика домакинствата са изправени пред висока инфлация и растящи лихви, достигнали 8% след няколко повишения от началото на годината. Това засилва интереса към евентуално приемане на еврото като по-стабилна валутна алтернатива.

Сериозно влияние върху дискусията оказват и въпросите на сигурността. Руската инвазия в Украйна и напрежението около Гренландия засилиха опасенията в Исландия, която няма собствена армия и разчита за отбраната си на НАТО и на двустранното споразумение със САЩ.

"Геополитическите сътресения, на които станахме свидетели напоследък, не са първопричината за този референдум. Но е очевидно, че тези опасения оказват влияние върху дебата", заяви професорът от университета "Бифрост" Ейрикур Бергман.

"Най-вече агресивното отношение към Гренландия предизвика сериозно безпокойство в Исландия и накара много хора тук да се замислят и да преосмислят мястото на нашата страна", добави той.

Най-чувствителният въпрос при евентуални преговори с ЕС обаче остава риболовът. Рибните продукти формират около 40% от износа на стоки на Исландия, а контролът върху териториалните води е важна част от националната идентичност на страната.

Дори външната министърка Торгердур Катрин Гунарсдотир, която подкрепя европейската интеграция, заяви, че при евентуални бъдещи преговори Рейкявик ще настоява да запази "суверенния контрол върху всички риболовни дейности".

Подобно искане обаче би могло да се окаже трудно съвместимо с действащата Обща политика на ЕС в областта на рибарството.

Брюксел не участва пряко в кампанията преди референдума, но изпрати положителни сигнали към Рейкявик, включително по чувствителния въпрос за риболова.

За ЕС евентуалното присъединяване на Исландия би означавало приемането на богата и стабилна държава, която вече е тясно свързана с единния европейски пазар чрез Европейското икономическо пространство, както и засилване на присъствието на Съюза в стратегически важния Северен Атлантик.