Кокаиновите картели вече в 16 европейски държави: България влиза в картата на латиноамериканската мафия

Латиноамерикански престъпни организации разширяват физическото и оперативното си присъствие в Европа, изграждат връзки с местни мафиотски структури и навлизат в държави извън традиционните центрове на наркотрафика. България и Румъния се появяват като част от това разширяване по Балканския маршрут.

Това показва четиримесечно разследване на британския вестник „Гардиън“, основано на полицейски и разузнавателни данни, съдебни производства, международни бази данни и разговори със съдии, прокурори и експерти от осем държави.

Установените до момента престъпни структури произхождат от Колумбия, Бразилия, Еквадор, Венецуела, Мексико и Съединените щати. Според информация, с която разполагат латиноамериканските власти, само бразилската престъпна организация Primeiro Comando da Capital, известна като PCC или „Първа столична команда“, може да извършва дейност в 16 европейски държави. 

България вече не е само име върху транзитната карта

Най-силно присъствие латиноамериканските престъпни организации имат в Испания, Португалия, Нидерландия, Белгия и Франция – държави с големи пристанища, установени логистични маршрути и дългогодишни връзки с Латинска Америка.

Дейността им обаче вече се проследява и в Германия, Хърватия, Словакия и Румъния. Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност включва в тази картина и България.

Даниел Бромбахер, директор на Европейската обсерватория към организацията, предупреждава, че латиноамерикански групи се появяват в България и Румъния по Балканския маршрут.

Това не означава непременно, че големите картели вече поддържат масови въоръжени структури или териториален контрол в страната. Според експертите присъствието може да се изразява чрез посредници, търговски представители, логистични клетки, участници в съвместни операции и партньорства с местни криминални групи.

Тъкмо този модел затруднява разкриването им. Латиноамериканските организации не винаги пренасят цялата си йерархия в Европа. Те изпращат доверени посредници, които договарят доставките, осигуряват транспорт, намират складове, организират плащанията и изграждат контакти с местни мрежи.

От транзит към оперативна база

Дълги години Балканите бяха разглеждани предимно като сухопътен коридор за хероин от Азия към Западна Европа. Разрастването на пазара на кокаин обаче променя маршрута и ролята на държавите по него.

Вече не става дума единствено за преминаване на товар от точка А до точка Б. Международните организации търсят места за временно съхранение, преразпределение, препакетиране, пране на приходи и установяване на контакти с местни престъпни структури.

Географското положение на България предлага връзка между Черно море, Турция, Западните Балкани и вътрешността на Европейския съюз. Развитата сухопътна инфраструктура, достъпът до морски пристанища и свободното движение в рамките на ЕС могат да бъдат използвани и от международните криминални мрежи.

Разследването не посочва конкретен латиноамерикански картел, който да контролира българска територия. То установява по-широка промяна: Балканският маршрут вече привлича групи, които досега са свързвани главно с пристанищата на Западна Европа.

Кои престъпни организации навлизат в Европа

Сред идентифицираните в Европа структури са мексиканските картели „Синалоа“ и „Халиско – ново поколение“, известен като CJNG, колумбийската престъпна организация „Клан дел Голфо“, Националната освободителна армия ELN и отцепнически фракции на ФАРК.

В списъка попадат още бразилските PCC и Comando Vermelho, венецуелската Tren de Aragua, както и произлезлите от Съединените щати банди MS-13 и Barrio 18, които имат сериозно присъствие в Ел Салвадор, Хондурас и Гватемала.

Според източниците на „Гардиън“ тези групи са установени чрез полицейски операции, международни разследвания, висящи дела и идентифицирани посредници или оперативни клетки.

Реалният им обхват вероятно е по-голям, защото статистиката не включва организации без постоянно физическо присъствие, които действат чрез партньорства с европейски мафии.

Експерти посочват, че мексиканските картели „Синалоа“ и CJNG може да поддържат контакти в повече от 20 европейски държави. Това не означава непременно наличие на големи местни клетки. Често става дума за бизнес посредници, изпратени да договарят сделки и да наблюдават изпълнението им.

Европа се превръща в ключов пазар за кокаина

Разрастването на престъпните мрежи следва огромното увеличение на производството в Латинска Америка.

Според Световния доклад за наркотиците за 2026 г. глобалното производство на кокаин през 2024 г. е било между 3800 и 4700 тона. Това е повече от четири пъти над равнището от 2014 г. Площите с насаждения от кока в Южна Америка са достигнали рекордните 385 000 хектара – приблизително три пъти повече спрямо десет години по-рано.

Колумбия остава основният производствен център, но Еквадор, Бразилия и други държави играят все по-значима роля в транспортирането, обработката и износа.

Европа е особено привлекателна за трафикантите заради високите печалби. Според данните, цитирани в разследването, континентът вече представлява приблизително една четвърт от световното потребление на кокаин.

471% ръст на конфискуваните количества

Мащабът на промяната се вижда и в официалните данни на Европейската агенция по наркотиците. Между 2014 и 2024 г. количеството конфискуван кокаин в Европейския съюз се е увеличило с 471%. За същия период конфискуваните количества метамфетамин са нараснали с над 1000%, а тези на MDMA – с 386%.

Броят на отделните конфискации на кокаин също се е увеличил – с 42% за десет години. Европейските държави са докладвали приблизително един милион конфискации на различни наркотични вещества само през 2024 г. 

Ръстът не е единствено резултат от по-добрата работа на службите. Той е свързан и с огромното увеличение на предлагането, навлизането на нови престъпни мрежи и диверсификацията на маршрутите.

Картелите вече преработват кокаина в Европа

Трафикантите не се ограничават до вноса на готов за продажба наркотик. Европейските власти откриват все повече лаборатории за извличане, обработка, разреждане и пакетиране на кокаин.

Големи количества кокаинова паста и кокаинова база се пренасят от Южна Америка и се обработват предимно в Белгия, Нидерландия, Испания и Португалия.

През 2024 г. европейските служби са иззели 42 500 литра етилацетат – разтворител, използван при обработката на кокаин. Количеството показва, че част от производствения процес вече се извършва в рамките на Европа.  Установени са и лаборатории под мексиканско ръководство за производство на метамфетамин в Южна Франция, Североизточна Полша и германската провинция Бранденбург.

Тази промяна показва, че латиноамериканските мрежи не използват Европа само като пазар. Те пренасят технологии, специалисти и модели на производство директно на континента.

Контейнери, дронове и „наркоподводници“

Престъпните организации постоянно променят начините за транспортиране на наркотиците. Големите европейски пристанища остават основна входна точка, но засиленият контрол ги принуждава да използват по-малки пристанища и алтернативни маршрути.

Сред установените методи са подмяна на контейнери и кодове, използване на корумпирани служители, прехвърляне на товари в открито море, водонепроницаеми контейнери, прикрепени към корпусите на кораби, бързоходни лодки и полупотопяеми плавателни съдове.

Трафикантите използват още GPS предаватели, частна авиация, малки летища, дронове и химическо прикриване на наркотиците в законни стоки.

Европейската агенция по наркотиците предупреждава, че престъпните мрежи комбинират технологични средства с корупция, заплахи и насилие спрямо пристанищни и транспортни служители. Това им позволява да проникват в легалните вериги за доставки и да изваждат товарите, преди те да бъдат проверени. 

149 европейски мрежи са свързани с Латинска Америка

Европол е идентифицирал 731 особено опасни престъпни мрежи, действащи в Европа. От тях 149 имат връзки с латиноамерикански организации. В 67 от тези мрежи участват членове от Латинска Америка, а 22 са изградени предимно от латиноамериканци. Данните показват, че сътрудничеството вече не се изчерпва с отношенията между производител и купувач. Латиноамерикански фигури участват пряко в управлението и координацията на операции на територията на Европа. 

Какво означава българската следа

Появата на България в международното разследване не доказва, че определен картел управлява установена престъпна структура в страната. Не са посочени имена на конкретни български лица или компании, свързани с разглежданите организации.

Данните обаче показват, че международните мрежи търсят нови маршрути извън силно наблюдаваните западноевропейски пристанища. България се намира в зона, която свързва морския и сухопътния транспорт между Азия, Турция, Черно море, Балканите и Европейския съюз.

Местни групировки могат да осигуряват транспорт, охрана, складове, фалшиви документи, финансови канали и контакти с корумпирани служители, без чуждестранният картел да изгражда публично разпознаваема собствена организация. Това прави разграничението между транзитна държава и оперативна база все по-трудно.

Новата заплаха не се измерва само в заловените килограми. Тя се проявява в създаването на трайни контакти, прехвърлянето на престъпни капитали към законния бизнес, корупционния натиск върху институциите и възможността международните картели да използват местни структури, без самите те да се показват. Разследването поставя България върху карта, на която маршрутите вече не водят само към Антверпен, Ротердам или испанските пристанища. Те се разклоняват през Балканите, а латиноамериканските организации вървят след тях.