Какво се крие под Антарктида? Ледовете пазят ценни ресурси
Учени разглеждат сценарий, при който те стават достъпни.
Международният съюз за опазване на природата (IUCN) повиши степента на застрашеност на императорските пингвини с две категории, като ги класифицира като застрашен вид. Основната причина е значителното намаляване на морския лед в Антарктида, което пряко засяга тяхното оцеляване.
Видът разчита на стабилен морски лед, върху който снася яйцата си и отглежда малките през по-голямата част от годината. Заради глобалното затопляне обаче ледът се разпада все по-рано, преди малките да са развили водоустойчива перушина.
В резултат цели колонии падат във водата, а малките загиват, тъй като не могат да плуват и да се защитят от студа.
Особено тревожен е случаят от 2022 г., когато четири от петте известни места за гнездене в море Белингсхаузен се разпаднаха, в резултат на което загинаха хиляди малки. Подобни събития са регистрирани и в море Уедъл още през 2016 г.
Настоящата популация се оценява на около 595 000 възрастни пингвини, като в периода между 2009 и 2018 г. вече е отчетен спад от приблизително 10%. Според прогнозите, ако тенденцията се запази, броят на императорските пингвини може да намалее наполовина до 2080-те години.
Климатичните промени засягат не само пингвините. Данни от изследвания показват, че популацията на антарктическите морски лъвове също е намаляла значително, до голяма степен заради ограничената наличност на крил - основната им храна.
Засегнат е и южният морски слон, при който огнища на птичи грип са довели до масова смърт на малки в някои колонии.
Тези тенденции показват сериозното въздействие на климатичните промени върху цели екосистеми, като императорските пингвини са сред най-засегнатите видове.
Учени разглеждат сценарий, при който те стават достъпни.
ANYmal открива и анализира скали автономно в търсене на минерали и следи от живот
Инж. Петко Динев стои зад технологиите, заснели историческите мисии „Артемис“ и бъдещите полети към Марс
Четиримата астронавти от мисията Artemis II на НАСА влязоха в гравитационната сфера на влияние на Луната рано в понеделник сутринта, докато се движеха по път, който скоро ще ги отведе през сенчестата, обратна страна на Луната, за да се превърнат в най-далеч летящите хора в историята, предаде Ройтерс
Деспина Маринкоска е завършила специалност „Култура и медии“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“ през 2022 г. Професионалния си път в журналистиката започва като стажант-репортер в няколко национални медии, където натрупва опит в отразяването на актуални събития и подготовката на журналистически материали. Интересите ѝ са насочени към криминални истории, лайфстайл теми, култура и наука, като в работата си се стреми да представя темите по достъпен, точен и ангажиращ начин.
Коментари (0)