Антарктида разполага със значителни залежи на злато, сребро, мед и желязо, които биха могли да станат достъпни при топенето на ледената покривка. Въпреки това добивът им е забранен по силата на международен договор, подписан от редица държави, сред които и Румъния. С промените в ландшафта на континента обаче е възможно този договор да бъде преразгледан с цел допускане на експлоатация на ресурсите, пише Ziare. Според ново изследване топенето на ледовете, разкриването на земни площи и повишаването на морското равнище ще доведат до промяна в статута на Антарктида.

Става дума за изследване, публикувано в списанието Nature Climate Change, което разглежда хипотетичен сценарий за южния континент без ледена покривка. Резултатите сочат, че климатичните промени могат да направят достъпни ценни минерални ресурси, което би могло да доведе до преразглеждане на международните договори, регулиращи Антарктика.

Проучването е първото по рода си, посветено на Антарктида. Според експертите до 2300 г. значителна част от региона може да остане без лед, разкривайки планини, долини и каньони.

В този район се намират залежи на мед, злато, сребро, желязо и платина. Ресурсите са разположени в територии, за които претенции имат Аржентина, Чили и Обединеното кралство, но добивът им е забранен съгласно Антарктическия договор. Това обаче може да се промени след 2048 г., когато страните по него ще могат официално да поискат преразглеждане на протокола.

Договорът за Антарктика е сключен от 47 държави и влиза в сила през 1961 г., като урежда статута на територията, разположена южно от 60-ия паралел. Съгласно него зоната е предназначена единствено за мирни цели и научни изследвания, като се забраняват военни дейности и експлоатацията на минерални ресурси, а човешкото присъствие е ограничено.

Наскоро учени от Британската антарктическа служба установиха произхода на необичайни розови камъни, разпръснати сред тъмни вулканични скали в планините Хъдсън. Чрез анализ на радиоактивния разпад на минералите изследователите са установили, че тези гранити са се формирали преди около 175 милиона години, през юрския период.

Самите камъни не съответстват на геоложките характеристики на района, което показва тяхното изместване. Откритието е направено чрез въздушни геофизични изследвания, при които самолети, оборудвани с гравитационни сензори, засичат силен сигнал под ледника Пайн Айлънд и разкриват скрита гранитна формация. Масивът е с приблизителна ширина от 100 километра и дебелина до седем километра, като се намира дълбоко под ледника и е останал неизвестен в продължение на милиони години.