Арсенале - внушителната корабостроителница, която в продължение на векове е била в основата на мощта на Венецианската република - и днес играе ключова роля в управлението на водата в града. В северната ѝ част се издигат масивни тухлени складове, където през XVI век, при строго организирана „монтажна линия“, е изграждан по един военен кораб дневно, пише „Гардиън“.

Днес една от тези сгради функционира като оперативен център на системата МОСЕ - основната защита на Венеция срещу наводнения.

МОСЕ (Modulo Sperimentale Elettromeccanico) е сложна система от подвижни бариери, разположени на морското дъно, които изолират лагуната от Адриатическо море. От пускането ѝ в експлоатация през 2020 г. системата е предотвратила общо 154 наводнения.

Въпреки сравнително краткото време, в което работи, властите вече обсъждат „план Б“.

Причината е повишаването на морското равнище, което според прогнозите може да достигне още един метър до края на века. Това означава, че бариерите ще трябва да се активират все по-често, с потенциално сериозни последици за екосистемата на лагуната.

„При покачване от един метър бариерите биха се активирали около 200 пъти годишно. Това на практика означава, че биха били почти постоянно затворени“, предупреждава Андреа Риналдо, председател на научния комитет на Лагунната управа.

При спускане на бариерите се прекъсва естественият обмен на вода между лагуната и морето, което води до прекомерно развитие на водорасли. Разлагането им намалява съдържанието на кислород във водата и застрашава морския живот.

Въпреки че системата не е зле проектирана, проблемът е, че климатичните промени се развиват по-бързо от очакваното.

Освен това активирането на системата е свързано със значителни разходи - всяко затваряне струва над 200 000 евро, като същевременно прекъсва морския трафик към пристанището Маргера. По време на карнавала тази година бариерите са били повдигани 26 пъти само в рамките на три седмици, което е струвало на града над 5 милиона евро.

В същото време жителите вече са свикнали със системата.

„Днес венецианците възприемат МОСЕ като нещо напълно естествено. Мнозина вече дори нямат гумени ботуши. Представете си - ако сте на шест години, никога не сте чували сирена за наводнение“, казва техническият директор Джовани Зароти.

Последното голямо наводнение беше през 2019 г., когато около 80% от града остана под вода.

В момента експертите търсят нови решения, като се обсъждат идеи от учени, артисти и икономисти от цял свят с цел намиране на дългосрочен отговор на кризата.

„Венеция е тест за това как ще се справяме с подобни системи в бъдеще. Но това не е само инженерен проблем - необходимо е цялостно преосмисляне на града“, казва Риналдо. Според него освен климатичните промени сериозна заплаха представлява и масовият туризъм.

„В противен случай ще изгубим истинско бижу на културното наследство“, предупреждава той.