Според британското издание Кремъл използва местни престъпни групи за извършване на саботажи срещу предприятия от отбранителната промишленост, като по този начин се опитва да тества реакцията и единството на Алианса
Според западни разузнавателни източници Русия е започнала нова кампания от диверсии срещу оръжейни предприятия в Европа. Атаките са внимателно планирани, за да останат под прага за задействане на член 5 – клаузата за взаимна отбрана на НАТО, пише The Telegraph.
Според британското издание Кремъл използва местни престъпни групи за извършване на саботажи срещу предприятия от отбранителната промишленост, като по този начин се опитва да тества реакцията и единството на НАТО.
В нощта на 15 август е бил подпален обект, принадлежащ на естонската компания Milrem Robotics, която произвежда безпилотни наземни машини, използвани от украинските въоръжени сили.
На 10 август силен взрив е станал в завод на българската компания ЕМКО, един от големите частни производители на оръжие в страната, който произвежда 155-милиметрови артилерийски боеприпаси за Украйна. Пожарът е избухнал след запалването на камион, паркиран в близост до склад.
Три дни по-късно експлозия е разтърсила и завод на KNDS Ammo Italy в Колеферо, близо до Рим. Там пожарът е възникнал в цех за преработка на барут, като причините за инцидента все още не са изяснени.
„Както италианските, така и българските официални лица се опитаха да омаловажат евентуалната намеса на Русия в тези инциденти“, пише The Telegraph
Изданието отбелязва, че Москва рядко оставя доказателства, които позволяват подобни атаки да бъдат пряко свързани с руските власти.
Представители на западните разузнавателни служби по-рано са заявявали, че руското военно разузнаване ГРУ все по-често разчита на престъпни групировки вместо на свои висококвалифицирани агенти за извършване на операции в Европа.
Според тези оценки руските служители установяват контакти с престъпни среди, които след това използват онлайн платформи, включително Telegram, за да възлагат конкретни задачи на местни изпълнители. На някои от тях се плаща с криптовалута, а те невинаги знаят кой стои зад поръчката.
The Telegraph посочва и различията в реакциите на европейските държави. Страни от Източна Европа, сред които Полша и балтийските държави, са по-склонни да определят подобни инциденти като част от руската агресия. В държави като Италия и Германия обаче властите по-често избягват директното приписване на отговорност на Москва заради опасения от допълнителна ескалация.
Според британското издание именно тези различия могат да бъдат използвани от Кремъл, за да тества границите на допустимото и реакцията на западните съюзници.
След руската инвазия в Украйна много от неофициалните канали за комуникация между европейски представители и Москва, които преди са били използвани за предотвратяване на ескалация, са преустановени.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте предупреди, че Владимир Путин подготвя Русия за възможен конфликт с Алианса в рамките на пет години. На този фон западни представители разглеждат засилената руска хибридна активност като потенциален сигнал за бъдеща по-широка конфронтация.
