Пациентът Тим Андрюс разказва, че трансплантацията му е дала „надежда“ и го е избавила за месеци от необходимостта да посещава болница за диализа.
Бъбрек, трансплантиран от генетично модифицирано прасе, е функционирал в тялото на пациент в продължение на 271 дни – най-дългият регистриран период досега, съобщават американски лекари.
Пациентът Тим Андрюс разказва, че трансплантацията му е дала „надежда“ и го е избавила за месеци от необходимостта да посещава болница за диализа.
Екипът от болницата Mass General Brigham смята, че резултатът показва потенциала на свинските органи да се използват като временно решение, докато пациентът получи подходящ човешки орган.
В крайна сметка трансплантираният бъбрек спрял да функционира и бил отстранен. Андрюс отново преминал на диализа за кратък период, преди да бъде намерен човешки донор.
Недостигът на органи насочва медицината към животински донори
Лекари и учени все по-активно проучват ксенотрансплантацията – присаждането на органи от един биологичен вид на друг – заради сериозния недостиг на донорски органи.
В САЩ около 100 000 души чакат за бъбречна трансплантация, докато годишно се извършват едва около 25 000 такива операции. Във Великобритания в списъка на чакащите има над 7000 пациенти.
На Андрюс било казано, че може да чака до седем години за човешки бъбрек, докато средната продължителност на живота на пациентите на диализа е около пет години.
„Нямах много време. Това става много потискащо“, разказва той. Възможността да получи бъбрек от прасе определя като „светлина в края на тунела“.
Генетично модифицирано прасе
Прасетата се смятат за едни от най-подходящите животни за ксенотрансплантация, тъй като органите им са приблизително с подходящ размер за човешкото тяло.
Обикновен свински орган обаче би бил атакуван почти веднага от човешката имунна система. Затова учените използват генетично модифицирани прасета от породата миниатюрно юкатанско прасе. При тях са направени 69 геномни промени, които целят органите да станат по-съвместими с човешкия организъм.
Част от модификациите премахват характеристики на свинските клетки, които предизвикват имунна реакция. Добавена е и човешка ДНК, която помага на тъканта да остане „скрита“ от имунната система. Други промени деактивират вируси, които се намират в генома на прасетата.
271 дни без диализа
Андрюс страдал от терминална бъбречна недостатъчност вследствие на диабет тип 2. Той бил на 66 години, когато на 25 януари 2025 г. получил бъбрека от генетично модифицирано прасе.
Органът започнал да функционира веднага и продължил да работи 271 дни. През октомври същата година бъбрекът бил отстранен, след което Андрюс се върнал на диализа за 82 дни.
През януари тази година той получил бъбрек от човешки донор, който към момента функционира добре.
Първоначално лекарите забелязали признаци, че имунната система започва да отхвърля свинския орган, но успели да овладеят реакцията чрез промяна на медикаментите. Около шест месеца след операцията обаче кръвоносните съдове в бъбрека започнали да се увреждат, развило се възпаление и функцията на органа постепенно се влошила.
Точната причина за това все още не е установена.
Според лекарите случаят показва едновременно големия потенциал и нерешените проблеми пред ксенотрансплантацията. Те смятат, че в бъдеще животинските органи могат да помогнат на пациенти без жив донор да избегнат или поне да съкратят периода на диализа, докато чакат подходящ човешки орган.
