След рекордно горещото лято температурите в Южна Европа ще останат с до 8 градуса над нормата, а затопленото море може да даде допълнителна мощ на проливни валежи и разрушителни бури
Екстремното лято в Европа не приключва с края на август. След месеци на горещини и суша Средиземно море е натрупало огромно количество топлина, която през септември може да се превърне в гориво за интензивни гръмотевични бури, поройни валежи и внезапни наводнения.
Метеоролозите предупреждават, че Южна Европа навлиза в най-рисковия период за подобни явления. Първите по-хладни въздушни маси ще започнат да преминават над все още силно загрятото море, създавайки условия за рязка атмосферна нестабилност.
„Морето е горивото, а през цялото лято то се зареждаше“, обяснява пред Euronews Йоана Вергини, основател на глобалната платформа за метеорологични прогнози WFY24.
Жегата продължава и през септември
През първата седмица на септември температурите в Средиземноморския регион ще останат необичайно високи. Очакват се дневни максимуми около 35 градуса в Рим, 34 градуса в Атина и 33 градуса в Мадрид.
Това е между 6 и 8 градуса над обичайните стойности за началото на месеца и показва, че екстремните летни условия вече се разпростират все по-дълбоко в календарната есен.
В Северна Европа картината ще бъде различна. Там се очаква по-хладно и нестабилно време с температури около 21 градуса в Берлин и 20 градуса в Лондон. Валежите и гръмотевичните бури вече прекъснаха жегата в части от Великобритания, Германия и Франция.
Започва сезонът на внезапните наводнения
Най-сериозният риск обаче се очертава по средиземноморското крайбрежие. Септември и октомври традиционно са сезонът на внезапните наводнения, защото именно тогава морската вода е най-топла, а във височина започва да нахлува по-студен въздух.
Сблъсъкът между топлата и богата на влага въздушна маса над морето и студените атмосферни течения може да предизвика т.нар. DANA – изолирана депресия във високите слоеве на атмосферата, позната и като „студена капка“.
Подобна конфигурация стоеше зад катастрофалните наводнения във Валенсия през октомври 2024 г. и редица разрушителни бедствия в района на Генуа.
Само за месец средното количество валежи във Валенсия обичайно нараства от 18 литра на квадратен метър през август до 47 през септември. В Палма увеличението е от 21 до 55 литра, а в Палермо – от 15 до 42 литра на квадратен метър. Това са климатични средни стойности, а не конкретна прогноза, но ясно показват колко рязко се променя режимът на валежите.
Какво означава това за Балканите
Балканският полуостров, включително Гърция, България и западната част на Черноморския регион, също може да бъде засегнат от контраста между натрупаната морска топлина и първите есенни застудявания.
Затопленото море само по себе си не създава буря. Ако обаче над региона премине студен атмосферен фронт или се формира бавно движещ се циклон, допълнителната влага може да усили валежите и да увеличи опасността от локални порои, градушки и внезапно покачване на речните нива.
Затова особено уязвими остават крайбрежните райони, планинските дерета, ниските градски части и местата с пресъхнали или непочистени речни корита.
Ел Ниньо не е основният виновник
Световната метеорологична организация предупреждава, че развиващият се Ел Ниньо продължава да се усилва и през следващите месеци ще влияе върху глобалните климатични модели. Неговият пряк ефект върху Европа обаче е по-слаб и по-труден за прогнозиране.
Според британската метеорологична служба явлението може да увеличи вероятността от по-влажна и бурна есен в Северозападна Европа. Европейската комисия допуска и температури над нормата през есента.
Учените подчертават, че Ел Ниньо е допълнителен фактор, а основната причина за продължителните горещини и нагряването на моретата остава предизвиканата от човека промяна на климата.
След лято на пожари, суша и рекордни температури Европа влиза в септември с нов риск: натрупаната в морето топлина да се върне над сушата под формата на екстремни валежи. Горещината може да отслабне, но опасното време тепърва да започне.