Метеорологичната есен настъпва на 1 септември, астрономическата - на 23 септември
Последните дни на август винаги носят усещането за смяна на ритъма. Денят постепенно става по-къс, стъмва се по-рано, сутрин ни е хладно - през деня топло, отпуските приключват, ежедневието отново се подрежда около работа, училище и повече време в затворени помещения.
Преходът от лятото към есента обаче не е само промяна в календара. За организма това е период на адаптация към различни условия на средата и начин на живот, иначе казано - има и доза стрес.
Поради тази причина и самите лекари започват да дават съвети за „подсилване на имунитета“ преди студените месеци. От медицинска гледна точка е важен холистичният подход. Няма отделна храна, витамин или добавка, която да изгради своеобразен щит срещу сезонните инфекции. Значение има съвкупността от хранене, движение, достатъчен сън, профилактика и постепенно адаптиране към новия дневен режим.
Имунитетът не се „включва“ през септември
Една от най-разпространените заблуди е, че имунната система може бързо да бъде „подсилена“ с определен продукт или кратък курс от витамини. В действителност тя представлява сложна система, чиято нормална работа зависи от множество фактори, върху които трябва да се работи целогодишно.
Но не се притеснявайте и да сте се "забавили" важно е от някъде да се започне!
Подготовката за есента по-скоро означава връщане към устойчив режим след летните месеци – редовно хранене, достатъчно сън и физическа активност, вместо търсене на бързи решения.
Световната здравна организация поставя разнообразието, баланса, умереността и осигуряването на необходимите хранителни вещества сред основните принципи на здравословното хранене. За хората над 10-годишна възраст препоръката е приемът на плодове и зеленчуци да бъде поне 400 грама дневно, а храненето да включва пълнозърнести продукти, бобови култури, ядки и подходящи източници на протеин.
От лятното меню към есенните продукти
Смяната на сезона не налага радикална промяна на храненето, но експерти по хранене съветват да се обърнем към сезонните продукти. По-разумният подход е постепенно менюто да се адаптира към тях.
Краят на лятото и началото на есента предлагат голямо разнообразие от плодове и зеленчуци. Чушки, домати, грозде, ябълки, круши, тиква, моркови и различните видове зеле могат естествено да заемат мястото на част от типично летните храни.
Плодовете и зеленчуците осигуряват витамини, минерали, фибри и редица антиоксидантни съединения. Световната здравна организация свързва достатъчната им консумация и с по-нисък риск от редица хронични заболявания.
Също толкова важни са белтъчините – от риба, яйца, млечни продукти, месо или растителни източници като боб, леща и нахут. Вместо рязко преминаване към тежки и висококалорични храни с първото захлаждане, по-добрият вариант остава разнообразното меню с минимално преработени продукти.
Витамин D, сън, циркадни ритми
С намаляването на продължителността на светлата част от деня постепенно намалява и времето, което прекарваме на слънце. Това често поставя на дневен ред въпроса за витамин D. Лекарите напомнят, че той де факто е хормон, а почти всеки е с дефицит.
Тук обаче профилактиката не трябва автоматично да се превръща в самолечение. Хранителните добавки имат място при установен недостиг или конкретна необходимост, но приемът на големи количества витамини „за всеки случай“ не е равнозначен на по-добра защита.
Особено при хора с рискови фактори или съмнения за дефицит е по-разумно необходимостта от изследване и добавки да бъде обсъдена с лекар.
Есента поставя пред организма и друго предизвикателство – постепенното намаляване на естествената светлина. То може да влияе върху циркадния ритъм, съня и настроението.
При част от хората сезонните промени са свързани с лошо настроение, умора, затруднена концентрация, повишен апетит и необходимост от повече сън. Намалената дневна светлина се разглежда и като един от факторите, свързани със сезонното афективно разстройство. Сред препоръчваните мерки са повече време навън през светлата част на деня, редовно движение и постоянни часове за лягане и ставане.
Това превръща последните седмици на лятото в подходящ момент за постепенно възстановяване на режима. Рязкото преминаване от късно лягане и по-свободен летен график към ранно ставане и натоварено ежедневие може да направи адаптацията по-трудна.
Спортът - основата върху, която да стъпим
СЗО препоръчва на възрастните между 18 и 64 години между 150 и 300 минути умерена физическа активност седмично или между 75 и 150 минути интензивно натоварване. Редовното движение има значение не само за теглото и сърдечносъдовото здраве, но и за психичното състояние и качеството на съня.
Не е задължително активността да се случва единствено във фитнес зала. Ходенето пеша, колоезденето и тренировките на открито могат да останат част от ежедневието и през по-хладните месеци.
С връщането в училища, офиси и други затворени пространства се създават повече възможности за разпространение на респираторни вируси. Затова подготовката за есента има и съвсем практично измерение.
Добрата хигиена на ръцете, проветряването и по-чистият въздух в помещенията, както и оставането у дома при заболяване са сред основните мерки за ограничаване на разпространението на респираторни инфекции. Ваксинацията също остава важна част от превенцията за заболяванията и рисковите групи, за които е препоръчана.
