По отношение на пазара на труда тя посочи, че новия механизъм за определяне на Минималната работна заплата (МРЗ) е по-ефективен от стария, който изкуствено е стимулирал средния осигурителен доход
„Положителното в бюджетният план е това, че се предвижда намаляване на дефицита от 4,3%, той обаче не показва устойчиво оздравяване, а инвестициите в капитала намаляват“. Това обяви в ефира на бТВ бившият вицепремиер и настоящ член на Икономическия и социален съвет Лидия Шулева.
Според нейния анализ представеният пакет от мерки за свиване на бюджетния дефицит се реализира основно за сметка на бизнеса и гражданите. Шулева отчете като сериозен негатив факта, че макар разходите леко да спадат, това се случва за сметка на бъдещия икономически ръст.
„Има някои намаления, които са предвидени, например от ТЕЛК, от разходи, свързани со силовите министерства, но след това има други разходи. Общо са 57 милиона, което е нищожна величина“, коментира тя по отношение на свиването на харчовете в държавния апарат.
Бившият вицепремиер изрази силно безпокойство от планираното орязване на капиталовите активи, като постави под въпрос идеята за изземване на т.нар. свръхпечалби. По думите ѝ за много дружества тези средства са предназначени директно за реинвестиции, а ограничаването им изисква сериозно официално обяснение.
„Има и позитивни новини в този бюджет. Те са свързани със социалната политика. Предвижданията за семействата с деца са много добри. Това показва, че семействата с две деца, ако дадат около 600 евро на дете, те на практика ще имат необлагаем минимум на дохода. Тази мярка е насочена към инвестиции в децата и би имала и положителен демографски ефект“, подчерта Шулева.
По отношение на пазара на труда тя посочи, че новия механизъм за определяне на Минималната работна заплата (МРЗ) е по-ефективен от стария, който изкуствено е стимулирал средния осигурителен доход. Основен приоритет на държавата обаче трябва да бъде свиването на дела на хората на МРЗ, тъй като голяма част от тях реално работят в сивия сектор. Според нея е належащо минималното възнаграждение да се развърже от различните социални разходи, а по-високият максимален осигурителен доход е гаранция за по-достойни пенсии в бъдеще. Същевременно тя отбеляза, че годишните данъчни ставки имат сравнително малка тежест в общата картина.
