Бившият социален министър свърза нарастващите бюджетни разходи с увеличението на заплатите в публичния сектор и предупреди, че дефицитът няма как да бъде финансиран без заеми
България няма много възможности, когато разходите на държавата растат по-бързо от приходите. Според бившия вицепремиер и министър на труда и социалната политика Лидия Шулева единственият реален механизъм за покриване на бюджетния дефицит остава новият дълг.
В ефира на BTV тя коментира състоянието на публичните финанси, като посочи, че през последните години държавните разходи са се увеличили значително, най-вече заради ръста на възнагражденията в публичния сектор.
„Всичко това зависи от структурата на разходите. Имахме много добра традиция години наред, че разходите не трябва да бъдат повече от 40%. Миналата година завършихме на 41,7%, а бяха предвидени над 45% за 2026 г. Тези разходи са благодарение на сериозното увеличение на заплатите в публичния сектор“, заяви Шулева.
По думите ѝ държавата вече поддържа много голям публичен сектор, който оказва сериозен натиск върху бюджета.
„Ако държавната администрация е около 100 000 души, публичният сектор е около 650 000. Там държим първите места по среден разход на система както в МВР, така и в съдебната система“, посочи тя.
Според Шулева в подобна ситуация изборът пред държавата е силно ограничен.
„Един дефицит трябва да се финансира отнякъде и няма никаква друга възможност, ако нямаме приходи. Можем да го финансираме единствено и само с дълг“, категорична беше тя.
Бившият социален министър коментира и дебата около т.нар. „справедлива цена“, като изрази съмнения, че подобен механизъм може лесно да бъде приложен на практика.
За пример тя посочи различните производствени разходи на българските и гръцките земеделски производители и попита как държавата би определила еднакво справедлива цена за продукти, произведени при коренно различни условия.
Според Шулева по-важният въпрос е как да бъде стимулирано българското производство, а не как административно да се определят цените на стоките.
Тя засегна и темата за инфлацията и лихвените проценти. По думите ѝ решението на Европейската централна банка да повиши лихвите е част от инструментите за ограничаване на инфлационния натиск.
„Парите поскъпват и те поскъпват заради инфлацията. Повишаването на лихвените проценти е другата възможност да се овладее инфлацията“, обясни Шулева.
Въпреки това тя не очаква сериозен ефект върху ипотечните кредити у нас в краткосрочен план, тъй като българската банкова система разполага с висока ликвидност и голям обем депозити.
Според нея приемането на еврото ще доведе и до постепенното навлизане на дългосрочни ипотечни кредити с фиксирани лихви, включително за срокове до 30 години – практика, която е широко разпространена в редица европейски държави.
