Бензиновият „Аутопед“ имал 155-кубиков двигател, сгъваемо кормило и конструкция, която удивително напомня на днешните електрически модели
Тротинетките изглеждат като символ на съвременния град – компактни, бързи и създадени за кратки пътувания през натоварения трафик. Само че идеята съвсем не е нова.
Още през 1915 година по улиците на Ню Йорк се появява „Аутопед“ – бензинова машина, която удивително прилича на днешните електрически тротинетки. Водачът стои прав върху платформа, управлява с кормило, а след края на пътуването кормилната колона може да бъде сгъната.
Най-изненадващото е, че машината е можела да развива скорост от около 40 километра в час – повече от ограничението, наложено днес на много електрически тротинетки под наем.
Бензинов двигател вместо батерия
„Аутопедът“ е проектиран от изобретателя Артър Хюго Сесил Гибсън, като в разработването му участва и известният мотоциклетен конструктор Джоузеф Меркел.
Заявката за патент е подадена първоначално през 1913 година, а патентът за „самозадвижващо се превозно средство“ е издаден в Съединените щати на 25 юли 1916 година. Производството обаче започва около година по-рано в завода на Autoped Company of America в Лонг Айлънд Сити, Ню Йорк.
Машината е сред първите серийно произвеждани моторни скутери и един от най-разпознаваемите предшественици на съвременната тротинетка.
Вместо батерия тя разполага с едноцилиндров четиритактов бензинов двигател с работен обем около 155 кубически сантиметра. Двигателят е монтиран при предното колело, а двете 15-инчови пневматични гуми помагат за движението по неравните улици и паважа от началото на ХХ век.
Кормилото управлявало всичко
Управлението на „Аутопеда“ е необичайно дори според днешните стандарти.
Когато водачът избутва кормилната колона напред, задейства съединителя и потегля. При издърпване назад съединителят се освобождава и се активира спирачката. Скоростта се контролира чрез ръкохватката.
След приключване на пътуването кормилната колона може да бъде сгъната назад върху платформата. Именно тази особеност прави приликата със съвременните сгъваеми тротинетки толкова впечатляваща.
Историческите сведения най-често посочват максимална скорост около 25 мили в час, или приблизително 40 километра в час. В някои тогавашни реклами се срещат и значително по-високи стойности, но според изследователи машината ставала нестабилна при движение с повече от 20 мили в час.
Дори по-консервативната оценка показва, че преди повече от век хората са се движели с бензинова тротинетка със скорост, която би била забранена за много съвременни модели под наем.
Суфражетка я превръща в символ на свободата
Една от най-известните фотографии на „Аутопеда“ е направена в Лондон през 1916 година. На нея британската общественичка и привърженичка на женското избирателно право лейди Флорънс Норман пътува към работното си място със своята моторна тротинетка.
Необикновеното превозно средство е подарък от съпруга ѝ – журналиста и либерален политик сър Хенри Норман.
Снимката се превръща в символ не само на ранната градска мобилност, но и на променящото се място на жените в обществото. Във време, когато британските жени все още нямат равни политически права, самостоятелното придвижване с подобна машина изглежда като демонстрация на свобода и независимост.
Публичното представяне на „Аутопеда“ във Великобритания се свързва с началото на 1917 година, когато американската актриса Шърли Келог се появява с машината в лондонския Хайд парк. Демонстрацията е организирана за пресата и предизвиква огромно любопитство.
От пощальоните до „Даунинг стрийт“
Производителите рекламират „Аутопеда“ като практично превозно средство за лекари, търговци, куриери, пощенски служители и всички, които трябва бързо да се придвижват през града.
В американските реклами машината е насочена и към заможните жени, които търсят повече самостоятелност. Тя се появява в публични демонстрации, в кинохроники и дори в неми филми.
Британският вестник „Пал Мал Газет“ разказва за елегантен куриер, който преминава по „Уайтхол“, за да достави пратки до резиденцията на британския министър-председател на „Даунинг стрийт“ 10.
Запазени сведения показват, че подобни машини са използвани от пощенски и други обществени служби. Оригинален „Аутопед“, произведен през 1918 година, днес се съхранява в Националния музей на американската история към института „Смитсониън“.
Защо изчезва
Въпреки сензацията „Аутопедът“ не успява да се превърне в масово средство за придвижване.
Машината е сравнително скъпа, няма седалка и не предлага никаква защита при лошо време. Управлението ѝ изисква внимание, а по-високата скорост я прави нестабилна. Междувременно мотоциклетите и автомобилите постепенно стават по-достъпни и по-удобни.
Производството в Съединените щати приключва около 1921 година. Германският индустриален концерн „Круп“ произвежда своя версия по лиценз между 1919 и 1922 година.
След това машината постепенно изчезва от улиците и остава предимно в музеите, архивите и старите фотографии.
Повече от век по-късно обаче основната ѝ идея се завръща почти непроменена – две колела, платформа за изправен водач, сгъваемо кормило и компактни размери за движение в града.
Двигателят вече е електрически, управлението – електронно, а мобилното приложение е заменило ключа. Но силуетът остава удивително познат.
„Аутопедът“ не успява да промени градовете през 1915 година. Прадядото на тротинетката не изчезва – той просто изчаква повече от век, за да настигне светът идеята му и да бъде готов да го прегърне.
