Перловска и Владайска могат да се превърнат в модел за останалите реки в столицата, смята основателят на „Реките на София“ Мартин Янков
София е град, богат на вода, но голяма част от жителите му почти не забелязват реките, които преминават през него. Именно това се опитва да промени инициативата "Реките на София“, която за седем години постепенно се превръща от фестивал в по-широка градска кауза.
Основателят на фондация "Колективът“ и фестивала Мартин Янков смята, че Перловска и Владайска могат да покажат как столичните реки отново да се превърнат в естествена част от градския живот.
Инициативата започва през 2020 г. с идеята да насочи вниманието към водните пространства на София. През 2026 г. фестивалът вече достигна седмото си издание, което се проведе между 28 и 30 август край Перловска река в Южния парк и включваше над 150 събития. Година по-рано събитието е привлякло повече от 80 000 посетители за три дни.
От фестивал към градска кауза
Според Янков една от най-големите промени през последните години е, че реките постепенно започват да се възприемат не просто като канали, а като пространства, които могат да бъдат използвани от хората.
Пример е зоната край Перловска река в Южния парк, където с доброволен труд и сравнително малка инвестиция е създадено крайречно пространство, което се използва и извън фестивалните дни.
Паралелно има промяна и в състоянието на водите. През 2024 г. Столичната община почиства над 100 канализационни преливника, които са били сред източниците на замърсяване на Перловска и други столични реки.
Янков обаче подчертава, че подобрението не може да бъде приписано единствено на инициативата. Според него по-важният резултат е създаването на общност и промяната в отношението към реките.
Реки минават през частни имоти, а други изчезват в канализацията
Остават и сериозни проблеми. Един от тях е свързан с кадастралните карти, в които реалното местоположение на някои реки не е отразено правилно.
Така се стига до случаи, при които водно течение физически преминава през частен имот, но по документи не фигурира като река. Янков дава примери от "Овча купел“, където има притоци на Перловска, вкарани директно в канализацията при частни инвестиционни проекти.
Затова според него възстановяването на реките не може да се случи само с почистване и фестивали, а изисква дългосрочно градоустройствено планиране. Оптимистичната му прогноза е, че значителна промяна може да бъде постигната в рамките на 10-15 години.
33 реки и над 900 км водни течения
Потенциалът е значителен. По данни, посочени от Янков, на територията на Столична община има седем основни и общо 33 реки, ако бъдат включени по-малките водни течения. Общата дължина на откритите водни течения надхвърля 900 километра.
Според него именно Перловска и Владайска трябва да бъдат сред първите, върху които да се съсредоточат усилията. Ако една от големите реки бъде почистена и успешно интегрирана в градската среда, моделът може да бъде приложен и към останалите.
Янков смята, че София все още има едно важно предимство пред редица западноевропейски градове - голяма част от речните пространства не са превърнати в булеварди и паркинги. Това обаче може да се промени, ако строителството продължи без достатъчно внимание към речните коридори.
Как би изглеждала Перловска след 10 години
Във визията на Янков реките трябва да се превърнат в част от "зеления гръбнак“ на София. При Перловска това би означавало ограничаване на строителството във водосборните зони, възстановяване на зелените пространства и създаване на достъпни крайречни места.
Не всички участъци обаче трябва да бъдат превръщани в паркове. Част от тях според него трябва да останат диви природни зони, за да се запази биоразнообразието в столицата.
"Реките на София" може да стигне до "Люлин" и "Младост"
Организаторите вече разглеждат и нови възможности за развитие на инициативата. Сред потенциалните места е Суходолска река в "Люлин 7", където има полегати брегове, борови гори и поля.
Обсъждат се също пространства край "Кръстова вада" и парк "Въртопо" в "Младост".
Идеята е фестивалът постепенно да започне да оставя след себе си и трайна физическа промяна - нов крайречен парк, достъпен бряг или облагородено пространство, което да продължи да се използва и след края на събитието.
В крайна сметка целта на инициативата не е столицата да има фестивал край реката веднъж годишно, а софиянци да започнат да възприемат реките като естествена част от града и ежедневието си.
