Преди 23 години Меджлисът отхвърля резолюция, предвиждаща разполагане на 62 000 американски войници в страната
Решението на Народното събрание да одобри разполагането на американски самолети-цистерни в авиобаза "Безмер" постави на дневен ред въпросите за ролята на България в съюзническите операции на НАТО и отражението на конфликтите в Близкия изток върху сигурността на страната.
Общественото притеснение и недоволство е огромно, а събитията напомнят на сходна ситуация отпреди 22 години, когато обаче турският парламент отказа да разреши разполагането на американски войски на турска територия за войната в Ирак. С решението на турския Меджлис се наложи Пентагонът да преработи военните си планове, като това оказа трайно влияние върху военната стратегия на САЩ в региона.
Според някои анализатори причините за засиления американски интерес към военната инфраструктура в Югоизточна Европа се коренят именно в събитията от 2003 г., когато Турция отказва да предостави територията си за операция срещу режима на Саддам Хюсеин.
Какво точно се случи преди 23 години?
На 25 февруари 2003 г. турското правителство внася в парламента проектозакон (tezkere), предвиждащ разрешение за разполагане на до 62 000 американски военнослужещи на турска територия за срок от шест месеца, както и използването на турското въздушно пространство от американската авиация. В проекта е включена и възможността за изпращане на турски войски в Северен Ирак с цел защита на националната сигурност.
Въпреки че правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) подкрепя предложението, то среща сериозна съпротива както сред опозицията, така и в самата управляваща партия. Част от депутатите от ПСР отказват да подкрепят документа, а обществените нагласи в Турция са категорично против участието във войната. Сред основните опасения са възможността за създаване на независима кюрдска държава в Северен Ирак, евентуална нова бежанска вълна, икономическите последици за Турция и рискът от дестабилизация на целия регион.
На 1 март 2003 г. в парламента гласуват 533 депутати. „За“ са 264 народни представители, „против“ – 250, а 19 се въздържат. Въпреки мнозинството „за“, не е достигнато необходимото абсолютно мнозинство от 267 гласа, поради което предложението е обявено за отхвърлено.
Отхвърлянето на резолюцията променя американските военни планове. Вашингтон е разчитал да открие северен фронт срещу Ирак чрез Турция, като разположи десетки хиляди военнослужещи и тежка техника. След отказа на Анкара Пентагонът е принуден да се откаже от този сценарий и да организира операцията основно през Персийския залив. Въздушните операции продължават с използването на бази в други страни, а Турция запазва само ограничена логистична роля.
Американската администрация полага значителни усилия, за да спечели подкрепата на Анкара. В преговорите е обсъждан пакет от финансова помощ за Турция на стойност 6 млрд. долара, придружен от кредитни гаранции за още 24 млрд. долара. След провала на гласуването тези предложения отпадат. Впоследствие Анкара разрешава единствено използването на въздушното си пространство за полети на американската авиация, като отказва използването на турски авиобази и не допуска разполагането на американски сухопътни сили.
Според публикации в американската преса отказът на Турция принуждава Пентагона да търси алтернативни логистични решения за в бъдеще в Югоизточна Европа, включително в България.
От дистанцията на повече от две десетилетия „тезкерето от 1 март“ остава едно от най-коментираните решения в турската политика. За едни той е символ на парламентарната независимост и отказа Турция да участва във войната в Ирак. За други представлява пропусната възможност страната да защити по-ефективно интересите си в следвоенното устройство на Ирак.
Отхвърлянето на меморандума предизвиква сериозно напрежение в отношенията между Турция и Съединените щати. Американската администрация е разчитала именно през турска територия да бъде открит северният фронт на операцията срещу Ирак, а отказът на парламента принуждава Пентагона да преработи военните си планове. Взаимното недоверие между двамата съюзници в НАТО се задълбочава.
Напрежението достига връх на 4 юли 2003 г. при т.нар. „Инцидент с качулките“ (Çuval Olayı). В северния иракски град Сулеймания американски военнослужещи задържат подразделение на турските специални сили и поставят качулки на главите на 11 турски военнослужещи, преди да ги отведат за разпит. Те са освободени след около 60 часа, но случилото се предизвиква силно обществено възмущение в Турция и е възприето като унижение за турската армия. Макар Вашингтон да отрича операцията да е била свързана с решението на турския парламент от 1 март, в турското общество и сред редица анализатори остава широко разпространено убеждението, че инцидентът е бил отражение на рязко влошените отношения между съюзниците след началото на войната в Ирак.
