Огнян Минчев пред Таралеж: ГЕРБ се страхуват кандидатът им да не отиде на трето или четвърто място

На осми септември - дни преди началото на предизборната кампания за предстоящите президентски избори, от ГЕРБ заявиха, че няма да участват в надпреварата. В същото време ДПС и "Възраждане" бяха внесли документи за участие във вота, но все още не са обявили своите кандидати за държавен глава. Тази сутрин и от МЕЧ се регистрираха в Централната избирателна комисия. Каква кампания ни очаква и дали тези избори биха подобрили живота на българите обсъждаме в интервю на Весела Веселинова с политолога Огнян Минчев.

Господин Минчев, какво отличава президентските избори през 2026 г. от предишните вотове за държавен глава?

В сравнение с последните не виждам нищо по-различно. Виждам засилваща се роля на задкулисни политически споразумения и по-малка роля на публичното гражданско участие като решаващ фактор в провеждането и резултатите от същите избори. Тенденцията е в отрицателна посока – намаляване на ролята на гражданския фактор и увеличаване на ролята на лобистките, задкулисни дейности на партии и олиргахични групи и лидери, които трябва да спасяват кожата си.

Какво означава отказът на ГЕРБ да излъчи свой кандидат?

Отказът на ГЕРБ означава дискомфорт в необходимостта да покаже, че общественото влияние на партията е сериозно отслабено и че на практика кандидатът, който ГЕРБ ще издигне, рискува да се окаже след кандидата на ПБ, а може да се окаже на трето и на четвърто място, което в още по-голяма степен ще задълбочи отпадането на ГЕРБ като основна политическа сила. Този страх е водещ при желанието на лидера Бойко Борисов да издигне кандат на партията. 
Другата гледна точка в самия ГЕРБ е, че ако партията не издигне свой кандидат, тя доброволно се съгласява, че не е водеща политическа сила, защото водещите политически сили участват във всички избори – така, както водещите футболни отбори участват във всички основни съперничества във футболния шампионат.

Спортната терминология беше употребена и от Бойко Борисов с думите му, че не следват Олимпийския принцип. Къде биха се прелели гласовете на хората, които основно гласуват за ГЕРБ?

Това не е предварително известно. Социолозите имат думата тук и то по-скоро след развитието на процеса. Това е сложен въпрос. Логично е хора, които отпадат от възможността да подкрепят ГЕРБ, първоначално да се насочат към позиция на отказ от гласуване, може би значителна част от тях. Повечето от тях могат да прелеят подкрепата си за други кандидати. Не е толкова важно къде биха отишли гласовете. Намираме се в ситуация, в която по всяка вероятност популярността на най-голямата политическа сила – ПБ на Румен Радев, намалява. По всяка вероятност – бързо намалява, оттам също ще отпаднат гласоподаватели. Не съм запознат със сериозни социологически сондажи в тази посока. Мога само да предположа, че възможно следствие от това намаляване на популярността както на ГЕРБ, така и на ПБ, може да доведе до спад на относителния дял на гласуващите на президентските избори.

Дали ще се стигне до съмнение в легитимността на вота или толкова драстична граница няма да бъде регистрирана?

Това не зависи от броя на гласувалите, а от начина, по който ще бъдат упражнени тези нови изборни правила, които въведоха гласуване само с машини. Парламентът не успя да разработи и приеме като част от това законодателство ясни легитимни процедури и правила за употребата на тези машини – както като хардуер, така и като софтуер и като взаимодействие между машините и хората, които ще ги употребяват в изборния процес.

Осми септември се оказа интересен ден. Часове след обявяването на ГЕРБ, че няма да участват в президентската надпревара се очаква обявяване на Инициативния комитет зад Илияна Йотова и Кирил Вълчев. Там ще бъде и Вежди Рашидов, който беше министър в кабинет на ГЕРБ, може ли да четем някакъв знак зад това участие?

Не съм в състояние да коментирам личните решения на Вежди Рашидов, той носи своя особен характер. Той да каже кое го е мотивирало да се включи. Като обща тенденция очаквам в комитета на Йотова да се включат хора, които в досегашното си гражданско битие са били не само част от обществени групи, близки до ГЕРБ, но също така и част от обществени групи, близки до редица други политически и граждански фигури в страната. Силната фигура обикновено привлича такива хора от една страна. От друга страна – както при изборите през 2021 г. за Румен Радев, така и в тазгодишния вот за Йотова е много важно да се заяви като обединяваща кандидатура, която събира подкрепата на различни обществени групи. Това в най-голяма степен отговаря на длъжностната характеристика на държавния глава.

Тази сутрин за участие във вота се кандидатираха и от партия МЕЧ, преди дни документи бяха внесени и от ДПС и от „Възраждане“ без публично обявен кандидат. Подобни неочаквани кандидатури могат ли да наклонят везните или са по-скоро за разсейване?

Не мога да коментирам едновременно кандидатурите на МЕЧ и на „Възраждане“. Това са две разнопорядкови партии. Кандидатурата на МЕЧ може да доведе до събиране на брой гласове, които не надвишават нейната партийна популярност. 
Кандидатурата на „Възраждане“ може да доведе до събиране на гласове, които са съответни на нейната настояща политическа популярност, която беше доста увредена на 19 април от Радев. Ако имаме изненада от личността на кандидат-президента на „Възраждане“ може да видим и малко по-висок резултат, който ще бъде повлиян от евентуално разочарование от „Прогресивна България“.

Ще има ли заиграване с патриотичния вот на тези избори?

Естествено! Би било нелогично да няма това заиграване с патриотичния вот. Какъв е кандидатът за президент, ако кандидатът не е патриот – в кавички или не, както решите.

Каква кампания може да очакваме?

Няма да имаме кандидат на ГЕРБ, както се очертават нещата – към 2 часа на обяд на 8 септември. Мисля че кампанията няма да бъде особено вълнуваща, освен ако не се случат някакви сериозни външни за кампанията процеси, които да повлияят. Без подобни ситуации, кампанията няма да бъде особено вълнуваща поради простата причина, че имаме една доминираща кандидатура, подкрепена от ПБ. Кандидатурата на Илияна Йотова вероятно ще бъде подкрепена от избиратели на ГЕРБ или хора, които до сега са подкрепяли други политически сили. Имаме и кандидатурата на г-н Андрей Гюров, който играе открита кампания. Той има сизифовската задача да разшири подкрепата си от сферата на политическите сили, с които е асоцииран – ПП-ДБ, до подкрепа, която надхвърля тези политически сили и да отиде на балотаж. Надявам се, че би могъл да го направи. Отивайки на балотаж да се опита да мобилизира достатъчно висока гражданска подкрепа и да се пребори за позицията президент на страната. Дали това ще се случи – на този етап няма свръхоптимистични очаквания. Кампанията би могла да поднесе известна изненада и това може би е основната изненада.

Възможно ли е след президентския вот да очакваме нова промяна в Конституцията и разширяване на правомощията на държавния глава?

Не зная. Това е тема на отделен разговор – до колко самият Румен Радев би бил заинтересован да има президент един с повече правомощия, до колко Конституционният съд ще има мнозинство, конфигурирано в тази гледна точка.