Д-р Евлоги Станчев пред ТАРАЛЕЖ: Резултатът от изборите в Сърбия е непредвидим

Изборите в Сърбия поставят въпроси, чиито отговори могат да имат отражение далеч отвъд границите на страната. На фона на мащабните студентски протести, задълбочаващото се обществено недоволство и неяснотите около бъдещата външнополитическа ориентация на Белград, политическата ситуация в страната придобива все по-голямо значение за целите Западни Балкани.

По темата международният редактор на ТАРАЛЕЖ Михаил Анастасов разговаря с историка д-р Евлоги Станчев за студентското движение в Сърбия, сръбския национализъм, отношенията с Европейския съюз и предизвикателствата пред сигурността на Западните Балкани.

Според д-р Станчев не може да се очаква предвидим изборен резултат, тъй като появата на студентската листа, която е продължение на мащабните протести след трагедията в Нови Сад, внася нова динамика в политическия процес. Тя е израз на натрупаната протестна енергия и опит за изграждане на политическа платформа. По думите му обаче все още няма достатъчно отговори на въпроса какво би се случило, ако студентското движение успее да спечели изборите.

Основните принципи, върху които студентската листа изгражда платформата си, са прозрачност на политическия процес, борба с корупцията и подобряване на функционирането на институциите. Според Станчев обаче остават много неясноти относно позициите на движението по въпросите на външната политика.

На въпрос на ТАРАЛЕЖ дали студентското движение е еднородно, историкът изрази мнение, че в него има както либерално настроени хора, така и консерватори. Според него засега липсва ясна концепция за външната политика. Като пример той посочи заявлението на студентското движение, че няма да подкрепи санкции срещу Русия, ако спечели изборите.

Станчев смята, че не бива да се гледа на студентското движение като на сила, която непременно ще промени изцяло политическия процес в Сърбия. По думите му остават неясни и позициите на студентската листа по ключови въпроси, свързани с Косово и Босна и Херцеговина.

Историкът подчерта, че движението не е съставено само от студенти, а обединява представители на интелигенцията и елита на страната, както и хора, разочаровани от досегашния политически елит.

Проевропейската ориентация и сръбският национализъм

На въпрос на ТАРАЛЕЖ дали в Сърбия съществува ясно изразена проевропейска опозиция, която да отхвърли сръбския шовинизъм, д-р Станчев заяви:

„Проевропейска ориентация в Сърбия категорично има, но трябва да следим нюансите, защото проевропейски сръбски гражданин не означава, че той ще отхвърли напълно национализма.“

По думите му искането за по-тясно сътрудничество с Европейския съюз не означава непременно подкрепа за членство в него. Сръбският национализъм продължава да поставя червени линии, сред които основно място заема въпросът за Косово.

Станчев посочи социологическо проучване, според което 75% от хората, подкрепящи студентското движение, искат по-тесни отношения с Европа. За сравнение, сред привържениците на Александър Вучич този дял е 10%.

По отношение на сръбския национализъм историкът отбеляза, че Вучич не е най-крайният политически актьор в това отношение.

Според Станчев в сръбското общество съществува консолидация около базови разбирания за националната идентичност, включително представата, че сръбската нация е под постоянна обсада от външен враг.

„Това показва, че ако един човек е за по-демократичен процес в Сърбия, не непременно ще се откаже от тези базови разбирания“, каза д-р Станчев.

По думите му Вучич се стреми да говори по начин, който му позволява едновременно да се харесва на масовия избирател в Сърбия и да не изглежда прекалено краен пред международната публика.

Босна и Херцеговина – ключов фактор за сигурността на Балканите

По отношение на отбранителния съюз между Хърватия, Албания и Косово Станчев заяви, че той е ясен индикатор, че Сърбия, Република Сръбска и сръбското малцинство в Косово се възприемат като сериозна заплаха за регионалната сигурност.

Според него в Сърбия се използва картата на сръбския иредентизъм.

„В Босна е разковничето на целите Западни Балкани“, заяви д-р Станчев.

По думите му случващото се в Босна и Херцеговина ще има отражение върху целия регион.

Ролята на България и отношенията с Хърватия

Според д-р Станчев България няма как да остане извън процесите в региона, особено що се отнася до развитието на ситуацията в Сърбия. Той подчерта, че е важно сръбският иредентизъм да бъде максимално деконсолидиран.

Същевременно историкът отбеляза, че Сърбия не бива да се възприема като Беларус и като общество с изцяло проруски настроения.

Станчев определи Хърватия като една от важните страни в отношенията с България. Според него позициите на двете държави съвпадат по редица въпроси, а членството им в Европейския съюз и НАТО е основание да търсят по-тясно сътрудничество.

Историкът изрично подчерта и необходимостта от диалог със сръбското общество. Според него трябва да се търси разговор с хората в Сърбия, които са готови да участват в него.

Унгария и политическите промени в региона

В разговора беше засегната и ролята на Унгария на Балканите. Според Станчев Петер Мадяр иска да се дистанцира от наследството на Виктор Орбан, тъй като по време на управлението на последния около Унгария се е формирала антиевропейска политическа ос.

По думите на историка Мадяр се стреми да се отдалечи от антиевропейската реторика.

„Според мен Унгария няма да се меси във вътрешните дела на балканските държави, може би с изключение на въпросите, свързани с унгарското малцинство във Войводина“, отбеляза Станчев.

Българската външна политика към Балканите

На въпрос за политиката на правителството на Румен Радев по отношение на Балканите д-р Станчев изрази мнение, че българската външна политика е доста непоследователна.

На въпрос дали страната ни трябва да се присъедини към отбранителния съюз между Хърватия, Албания и Косово, Станчев заяви:

„Трябва да търсим по-тясно сътрудничество, още повече говорим за наши съюзници в НАТО.“

Северна Македония и необходимостта от нормализация