Това стана ясно от интервю за ТАРАЛЕЖ на доктора по политически науки и член на националния съвет на Македонския научен институт, който анализира транспортните коридори на Балканите, геополитическата роля на инфраструктурата и конкуренцията между европейски, китайски и регионални логистични проекти.

По думите на Василев, премахването на граничните забавяния между държавите от ЕС е променило фундаментално логиката на товарните потоци в Югоизточна Европа и е засилило конкурентоспособността на маршрути, преминаващи през България и Румъния.

Шенген променя баланса на Балканите

Според анализа, който политологът представя, основният ефект от разширяването на Шенген към България е ускоряването на трафика по т.нар. европейски транспортни коридори, което намалява разходите за превоз и времето за доставка.

"Транспортните коридори, в значението на паневропейски транспортни коридори, са концепция, създадена в рамките на Европейския съюз, като целта бе да се направи така, че Източна Европа да се свърже повече. Тъй като преди влизането в Европейския съюз, голяма част от държавите в Централна и Източна Европа имаха транспортни коридори, които водеха към Съветския съюз. С влизането в ЕС идеята бе да се направи така, че транспортът на държавите да се обърне към Европа. Целта им е да свържат Източна Европа със Западна и помежду им държавите членки", заяви Веселин Василев.

"Времето е пари", отбелязва Василев, подчертавайки, че отпадането на граничните проверки значително намалява разходите за логистика – включително разходи за гориво, заплати на шофьори и пропуснати ползи от забавяне на товарите.

По негови оценки България вече реализира икономически ползи от около 300 милиона евро годишно, като тенденцията е тези приходи да нарастват с увеличаването на транзитния поток.

В същото време, според него, Сърбия губи стратегическо предимство като алтернативен транзитен маршрут.

"От сръбска гледна точка се наблюдава пренасочване на трафик, който преди това можеше да бъде конкурентно предимство за Белград", посочва политологът.

Той цитира оценки, според които загубите за Сърбия могат да се измерват в десетки милиони евро месечно, а в по-дългосрочен план да достигнат до 20 милиарда евро в рамките на няколко години.

"От своя страна в Сърбия изчисляват, че загубите от това, че България и Румъния влязоха в Шенген, са десетки милиони на месец. Има дори оценки, че за 3 до 5 години те могат да достигнат до 20 милиарда евро", каза Василев.

Коридорите като геополитическо оръжие

Голямата част от анализа на д-р Василев е посветена на ролята на паневропейските транспортни коридори и тяхната трансформация от инфраструктурни проекти в геополитически инструменти.

Той обясни, че концепцията за транспортните коридори в рамките на Европейския съюз първоначално е създадена с цел да интегрира икономиките на Централна и Източна Европа след края на Студената война и да пренасочи търговските потоци към Западна Европа.

Особен акцент е поставен върху север-юг оста, която свързва Финландия с България и Черноморския регион.

Сред ключовите маршрути, преминаващи през България, той откроява коридор номер 4, който свързва Солун, София, Будапеща и разклонения към Истанбул.

Въпреки стратегическото му значение, Василев отбелязва, че инфраструктурата в българския участък остава недостатъчно развита, особено по направленията София-Видин и железопътната връзка със средна скорост едва около 35 км/ч.

"Това е една от най-бавните железопътни отсечки в Европа", посочва той, като добавя, че липсата на модерна инфраструктура ограничава потенциала на България като транзитен център.

Китайски инвестиции и пренасочване на логистиката

Според Василев, ключова роля играе пристанището в Пирея, което след приватизацията и управлението от китайска компания се е превърнало в основен входен пункт за китайски товари към Европа.

Това е довело до пренасочване на основния логистичен поток по т.нар. коридор номер 10 - маршрут, който минава през Гърция, Северна Македония и Сърбия, заобикаляйки България.

"Първоначалната идея беше този поток да преминава през България и Румъния", обяснява Василев, като подчертава, че отказът на България да участва в китайската инициатива за инфраструктурна свързаност е довел до стратегическо отклонение на маршрутите.

Той допълва, че в резултат на това Сърбия се е превърнала в основен транзитен хъб за китайски инвестиции в региона, включително в железопътната и пътната инфраструктура.

По думите му железопътната линия Белград-Будапеща вече позволява скорости над 200 км/ч за пътнически транспорт, което значително увеличава конкурентоспособността на този маршрут.

Европейски средства и парадоксът на финансирането

Доктор Василев коментира и парадоксалната, при която Европейският съюз продължава да финансира инфраструктура в държави извън Шенген и дори извън ЕС, включително Сърбия.

Той посочи, че Европейската комисия и Европейската банка за възстановяване и развитие инвестират значителни средства в сръбската инфраструктура, включително железопътни проекти, които укрепват именно коридор 10.

"Сърбия получава повече европейски средства за железопътна инфраструктура от България и Румъния взети заедно", каза политологът, определяйки това като "стратегически дисбаланс".

Той допълва, че подобна политика създава условия за засилване на конкуренцията между различни логистични оси, без ясно европейско стратегическо обединение.

Шенген като икономически фактор

Според Веселин Василев премахването на граничния контрол е довело до значително ускоряване на товарните потоци по маршрута Гърция-България-Румъния-Унгария.

Това прави този маршрут по-конкурентен спрямо алтернативния през Северна Македония и Сърбия.

"Шенген промени логиката на Балканите", посочва той, като добавя, че преди това времевите разлики между двата основни маршрута са били значителни, но постепенно са се изравнявали.

Сега, след отпадането на граничните проверки, България се позиционира като ключов транзитен коридор между Южна и Централна Европа.

Коридор 8 и стратегическата неизвестност

Освен коридорите 4 и 10, друг ключов за България коридор е 8 – проект, който трябва да свързва Адриатическо и Черно море.

Василев определи този маршрут като "стратегически", като подчертава, че той има по-скоро геополитическо и военно значение, отколкото чисто икономическо.

По думите му коридор 8 често се разглежда като алтернатива на сръбско-гръцкия логистичен маршрут, но реализацията му е бавна и политически чувствителна.

"Това е инфраструктура, която съществува повече като идея, отколкото като реалност", отбелязва той.

Геополитически сблъсък на интереси

В заключителната част на анализа Василев очертава Балканите като регион на конкуриращи се геополитически интереси – европейски, китайски и руски.

По негови думи инфраструктурата вече не е просто икономически инструмент, а механизъм за влияние и контрол.

България, според него, се намира в стратегическа позиция, но не винаги успява да реализира потенциала си поради вътрешни административни и политически фактори.

"Бъдещето на региона ще зависи от това кой модел на свързаност ще надделее", посочва той, като подчертава, че Шенген дава на България предимство, което трябва да бъде използвано стратегически..

Основният извод, който политологът прави, е че разширяването на Шенген към България и Румъния не е просто административна промяна, а фактор, който пренарежда икономическите баланси в целия регион - включително с потенциални загуби за Сърбия и нови възможности за Европейския съюз.