Чуждестранни компании също оперират на българския пазар, каза той
Даниел Тонков е бивш мениджър на охраната на една от най-големите банки в България. Ръководил е екипи, осигуряващи сигурността в множество търговски центрове. Консултирал е мащабен моден бранд в страната за намаляване на загубите и превенция от кражби. Таралеж потърси мнението му за промените в Закона за частна охранителна дейност.
Господин Тонков, в парламента бяха приети на първо четене промени в Закона за частна охранителна дейност. Каква е целта на измененията?
Целта е да улесни бизнеса. Липсата на кадри е пословична навсякъде. За да успеем от търговска и юридическа гледна точка да изпълняваме дейността си, се подготви възможността за превъзлагане. Аз мога да имам договор с обект в София и компанията, с която работя да ми се довери и да пожелае да възложи обекти в друг район на страната – примерно, в складове в Обзор. Тъй като нямам структура да охранявам два обекта в Обзор, ще потърся местна фирма, на която да възложа това като аз контролирам дейността. Ако организирам охраната от София, това ще оскъпи услугата както за доставчика, така и за възложителя. Това е точката по превъзлагане.
Другата съществена промяна е да се позволи на хора, които нямат средно образование, да упражняват дейността. Това също е повдигнато от липсата на кадри, въпреки че според мен, е важно условие охранителите да имат средно образование, защото изискванията са много. Четат се закони, законови разпоредби, различните обекти имат доста специфични изисквания и един нискообразован човек трудно би се справил. Това зависи и от възлагането – ако клиентът иска скъпоплатени и образовани служители, може да постави това условие. Като праг – основно образование, за мен е добре.
Имаше случаи в страната, при които охранители пребиваха хора, дори имаше и убийство. Как подобни прояви ще бъдат предотвратени?
Това няма общо със закона, винаги може да има подобни инциденти. Винаги на местно ниво и на ниво превъзлагане може да се случи инцидент. Възложителят и изпълнителят носят солидарна отговорност.
Според мотивите в сегашния закон няма равнопоставеност между търговците, регистрирани в България и тези, регистрирани в ЕС по отношение на събиране на такса и издаване лиценз...
Това са дребни суми, не биха променили пазара в България.
Има ли случаи, в които чуджестранни дружества оперират на нашия пазар?
Има, много са. Чужда компания се вля в българска фирма, компанията-майка е в Европа, а другата е в страната.
Предвижда се възложителят на договора за лична охрана да бъде физическо лице...
Вече може и юридическо лице. Улеснява се възлагането на охранителната дейност. Компанията възлага лична охрана на физическо лице, което е част от дружеството – защо трябва физическата охрана да е възложена само от физическо лице? Тези промени в Закона за частна охранителна дейност се подготвят доста. Ние от сектора сме ги инициирали доста пъти, не са нови. Сегашното правителство е активно и нещата започват да се случват. Предишния Закон за частната охранителна дейност ограничаваше дейността на дружествата.
Наблюдава се една тенденция в страната – държавни обекти се охраняват от частни дружества. Кой плаща за това?
Няма нищо лошо в подобна дейност. Плаща се от бюджета, възложителят предвижда финансиране за подобна дейност. Относно отпадането на изискването за средно образование, възложителят може да поиска квалифицирани охранители. Има едни и същи изисквания за тези, които пазят строителни обекти и обхождат своя периметър на отговорност и да следят за целостта на охранителните системи. За това не се изисква висок ценз и дава възможност на хора, които не са успели да се образоват, да си изкарват хляба в този сектор. Бдителни са, съвестни са – защо трябва да ги ограничаваме?
Ако възложителят иска квалифицирани охранители, може да потърси хора, завършили Колежа по охрана и сигурност, както в момента има заложено изискване за владеене на английски език и компютърна грамотност. Това важи за обекти с различна специфика – административни и офис сгради, банки, големи търговски обекти и големи мониторинг центрове.
Докато при един строителен обект, в който трябва да се гледа целостта на оградата, примерно и да се поддържа ред и сигурност, мисля че основно образование е достатъчно. Това дава възможност на хората да бъдат заети в нашия бранш на фона на липсата на кадри в страната. От друга страна това е доста по-либерално.
Възможно ли е стратегически обекти да бъдат охранявани от частни охранителни дружества?
Възможно е, държавата няма ресурс за това, няма охранителни фирми. Има една ЕГИДА и друга в Пловдив. Армията има една компания, която е на пряко подчинение на министъра на отбраната. Няма нищо лошо държавата да възлага охраната на частни дружества.
Преди години при мащабните съкращения в Българската армия мнозина се вляха в охранителния бизнес. Как браншът сега привлича нови кадри?
С пенсиониране на хората от това поколение браншът претърпя снижаване на нивото, защото те бяха много добре подготвени. Още има хора от това поколение, макар и малко. Всяка компания има своя начин на привличане на кадри – атрактивно заплащане, лично отношение.
Какви са тенденциите в охранителния бранш?
Стремежът е към автоматизация, физическото присъствие да бъде сведено до минимум за сметка на интелигентни системи за сигурност. Един добре обучен, платен и екипиран екип, който реагира на сигнали. Това е бъдещето и натам вървим всички ние. Няма да е скоро, но вървим натам – не защото пазарът ни го налага, а защото липсата на кадри и автоматизацията определят условията. Все повече фирми се позовават на интелигентни системи за сигурност.
