Юлия Коларова пред ТАРАЛЕЖ: Искам чрез кукления театър да помогна на децата да разбират емоциите си

Кукленият театър се появява в живота на Юлия Коварова почти случайно, но постепенно се превръща в нейния професионален път. Днес актрисата иска да използва сцената не само за забавление, а и като начин да говори с децата за теми, които невинаги са лесни за обяснение - тъгата, страхът, радостта и останалите емоции, които всяко дете преживява.

В интервю тя разказва за обучението си в НАТФИЗ, първите си стъпки в кукления театър, участието си в "България търси талант" и амбицията да развие собствен проект, който да достига и до деца със специални потребности.

- Как решихте да започнете да се занимавате с куклен театър?

- Още от първи клас се занимавам с детски куклен театър. Тогава имаше кръжоци и аз посещавах такъв от първи до единадесети клас. Така всъщност започна моят творчески път.

- Преди това исках да пея, но ми казаха, че не съм особено подходяща за пеене. Бях много тъжна. Тогава моята баба, Бог да я прости, ми каза, че познава прекрасна дама, с която може да ме запознае. Така постепенно театърът влезе в живота ми.

- Въпреки това мечтата ми беше да стана драматична актриса. Когато кандидатствах в НАТФИЗ, бях убедена, че искам да уча драматичен театър. Изобщо не си представях, че ще се занимавам професионално с кукли.

Дори като дете имах един не особено приятен спомен от куклено представление. Гледах "Снежната кралица", разплаках се и се наложи с майка ми да излезем от залата. Така че, ако трябва да бъда честна, никога не съм предполагала, че именно кукленият театър ще се превърне в моя професия.

- Кога осъзнахте, че искате да се занимавате професионално с театър и изкуство?

- Още от детската градина знаех, че искам да се занимавам с нещо творческо и да бъда на сцена. Това желание винаги е било в мен.

Много съм щастлива, че успях да следвам своя път. Разбира се, в живота понякога има разклонения и се отклоняваме, но след това отново се връщаме към това, което истински искаме. Може би винаги съм носила някаква вътрешна светлинка, която ме е водила към изкуството.

С времето осъзнах и колко много искам да работя с деца. Може би именно това ме е отвело към кукления театър.

А самото ми влизане в специалността беше почти случайно. Един от преподавателите, при когото се подготвях за кандидатстването в НАТФИЗ, ми каза съвсем директно: "Юле, няма да те приемат драма. Пробвай кукли." Посъветва ме да напиша кукления театър като първо желание.

Послушах го. Кандидатствах и ме приеха. Бях много изненадана и в началото изобщо не знаех какво ме очаква. Така започна едно прекрасно, интересно и невероятно четиригодишно приключение в НАТФИЗ.

- Как протича обучението по куклен театър в НАТФИЗ?

- Учат се страшно много неща. В началото дори малко се обърках, защото преходът от гимназията към университета беше рязък. Изведнъж от теб непрекъснато се очаква да измисляш, да създаваш и да показваш нещо ново.

Правиш етюди, играеш, подготвяш се с колегите. От сутрин до вечер си в НАТФИЗ и почти нямаш свободно време. Хората, с които учиш, постепенно се превръщат в едно голямо семейство.

Работи се изключително много. Понякога буквално денонощно, защото на следващия ден преподавателите очакват от теб готов етюд, откъс, приказка или друга задача.

Обучението е много интензивно, но и подготовката, която получаваш, е сериозна. Четеш много, учиш много, работиш с различни хора и постоянно се развиваш.

- Продължавате ли да поддържате връзка с хората от това "семейство", което сте създали в НАТФИЗ?

- О, да. Повечето сме пръснати из цяла България и голяма част от колегите, с които завършихме, днес работят в различни театри.

Всяка година, когато ходя по фестивали, се срещаме. Спомняме си за онези години и винаги е много приятно. Поддържаме връзка, а с някои от тях дори сме имали възможност отново да играем заедно на една сцена.

- Как решихте да участвате в "България търси талант" и какво Ви даде това преживяване?

- Исках да предизвикам себе си. Беше ми любопитно какво ще се случи, но имах и друга цел - повече хора да разберат какво правим.

Когато започнахме да работим с Димитър Иванов-Капитана в стендъп Muppet Show, много малко хора знаеха за нас и публиката ни беше малка. Искахме по някакъв начин да разчупим представата, че кукленият театър е единствено за деца.

В Америка например вентрилоквизмът присъства много силно в подобни формати за таланти. Аз самата не съм вентрилоквист, Димитър се разви в тази посока. За мен това е доста трудоемко и никога не съм усещала необходимост непременно да го правя.

В "България търси талант" се явих по-скоро на шега - просто реших да опитам. Оказа се, че им е интересно, защото форматът търси различни лица и различни форми на изкуство. Не очаквах обаче интересът да бъде толкова голям.

- Ако имахте възможност да помогнете на кукления театър да достигне до по-широка публика и да получи повече подкрепа, как бихте го направили?

- Това е много сложен въпрос. Телевизията със сигурност е един от вариантите. Според мен трябва да има повече проекти, свързани с този тип изкуство и с кукления театър като цяло.

В момента обаче моят личен фокус вече не е толкова върху възрастната публика. Искам да работя с децата и със социалното и емоционалното им развитие. Приех го като своя лична задача - да видя какво мога да направя в тази посока чрез изкуството.

В един момент класическите детски приказки като "Червената шапчица" просто престанаха да бъдат интересни за мен като творец. А за да успея да спечеля публиката, първо аз самата трябва да се вълнувам от това, което правя.

Затова сега развивам представлението "По следите на чувствата". Чрез него искам по много достъпен и разбираем начин да разкажа на децата какво представляват емоциите - че всички ги имаме и всички ги преживяваме.

Не става дума толкова за това как да се "справим" с тях, а първо да разберем какво ни се случва. Детето често е объркано и не знае защо се чувства по определен начин.

Искам да му покажем, че е нормално да изпитва тъга. Нормално е да плаче. Важното е да може да изрази чувството, да го назове и да разбере какво преживява. В момента именно това е основният ми фокус.

- Какво да очакваме от Юлия Коварова занапред?

- На първо място искам да продължа да развивам "По следите на чувствата". Искам да създам и свой собствен бранд - "Юлето и куклите". Желанието ми е да бъда по-разпознаваема сред децата и по този начин да достигам до колкото се може повече от тях.

В момента съм подала проект към Национален фонд "Култура", защото много искам представлението да достигне и до деца със специални потребности.

Вече направихме пробно представление пред такива деца, защото за мен беше важно първо да видя как ще го възприемат. Резултатът беше изключително вълнуващ.

Те гледаха по същия начин, както всички останали деца. Почти нямаше разлика - останаха през цялото представление, гледаха, слушаха и внимаваха.

Беше невероятно усещане!

За Юлия Коларова кукленият театър отдавна не е просто сцена, кукли и детски приказки. Той е начин да се говори с децата за нещата, които понякога трудно могат да обяснят с думи. А с "По следите на чувствата" и бъдещия проект "Юлето и куклите" тя си поставя именно тази цел - повече деца да разберат, че няма грешни емоции и че всяко чувство има право да бъде изразено.

Виктория Арсенова