Продължаващото безпокойство на обществеността обаче отразява недоверието към изявленията на Москва
Смъртта на 28-годишната лабораторна служителка Даря Шипилова в института за изследване на чума в Сибир продължава да повдига въпроси за случилото се и за това доколко Москва е откровена. Руските власти обявиха, че наблюдението на нейните контакти е приключило и не са открити опасни патогени. Те също така заявиха, че изследванията на клиничните проби на Шипилова не са установили микроорганизми, свързани с нейната работа.
Въпреки това Световната здравна организация (СЗО) поиска повече информация относно проведените тестове, обстоятелствата около боледуването ѝ и предполагаемата причина за смъртта. Все пак предварителната оценка на СЗО е, че здравният риск е нисък за Русия като цяло и много нисък за европейския регион. Чумата е лечима с антибиотици, когато е диагностицирана навреме, а добре установените мерки за контрол на инфекциите могат да ограничат разпространението ѝ.
Продължаващото безпокойство на обществеността обаче отразява недоверието към изявленията на Русия. Чумата и други болести бяха превърнати в оръжие от СССР, а САЩ оценяват, че Русия все още поддържа офанзивна програма за биологични оръжия в нарушение на Конвенцията за биологичните оръжия.
Само по себе си съществуването на лабораторията не е подозрително, тъй като има добри причини за изучаване на чумата, които нямат нищо общо с оръжията. Научноизследователският институт в Иркутск е създаден през 1934 г., за да се справи с естественото разпространение на болестта, която се среща при мармотите и лалугерите в Сибир, точно както се среща и при прерийните кучета в западната част на САЩ.
Именно намерението зад изследванията на потенциално фатални бактерии и вируси е от значение и е от централно значение за оценката на спазването на Конвенцията за биологичните оръжия. Ето защо ангажиментът към прозрачност е важен, далеч отвъд подробностите за евентуален лабораторен инцидент. Без изследвания на опасни патогени биха липсвали много от диагностичните тестове, ваксините и леченията, с които разполагаме, за да се предпазим от тях.
Но тази работа по презумпция носи рискове, които институциите трябва да управляват активно. Инциденти като този в Иркутск често предизвикват призиви за по-строги международни норми за биосигурност. СЗО и други организации вече предоставят насоки за оценка на биологичните рискове и за безопасна лабораторна работа. Предизвикателството е тези насоки да се превърнат в устойчива институционална практика: подходящи предпазни мерки, компетентен персонал, достъпна медицинска помощ и системи за откриване и коригиране на проблемите. Независимо от държавата, лабораториите трябва да могат да докажат тези ангажименти.
Как изглежда ангажиментът към прозрачност? Една лаборатория трябва да има публичен регистър, който обяснява каква работа извършва, защо тя е важна и как защитава своите служители и околната общност.
Институтът в Иркутск описва своята мисия за обществено здраве, включително надзор, разработване на диагностика и реакция при епидемии. Но описанията на мисията не могат да заменят обясненията, когато нещо се обърка. Ангажиментът към прозрачност би трябвало да включва обяснение на доказателствата, които подкрепят заключението, че смъртта на Шипилова не е свързана с работата ѝ, за кои патогени са направени тестове, какво са показали резултатите и какво остава неизвестно.
Изследователските институции трябва също така да демонстрират своя ангажимент към безопасността. Често се приема, че наличието на лаборатория с висока степен на изолация повишава риска за околния район. Но тези съоръжения могат да имат инженерни контроли, специализирани вентилационни системи, системи за деконтаминация на отпадъци и дублиращи се предпазни мерки, които значително намаляват рисковете както за служителите, така и за по-широката общност.
Безопасността започва с оценка на опасностите от конкретната извършвана работа. Тя е свързана и с навременната поддръжка на оборудването и наличието на адекватни лични предпазни средства като респиратори. Хората, които работят с опасни патогени, се нуждаят от правилно обучение и адекватен надзор.
И накрая, една лаборатория трябва да демонстрират подкрепа за хората, които работят в нея. Инциденти се случват – епруветки се чупят, животни хапят. Една от най-важните предпазни мерки е културата, в която служителите могат да докладват за проблеми и да получават помощ, без да се страхуват от автоматично обвинение. Никой не трябва да се страхува от институцията си повече, отколкото от болестта.
В САЩ институциите, работещи с регулирани патогени, трябва незабавно да докладват на федералните власти за професионални експозиции. За самите лаборатории докладването на инциденти и пропуски може да разкрие проблеми, преди някой да пострада. Публиката трябва да разбере, че статистика от „нула инциденти“ сама по себе си не е доказателство за безопасна лаборатория; тя може да е индикация, че има проблеми, за които никой не смее да съобщи.
Трагичната смърт на Даря Шипилова може да няма нищо общо с чумата или с нейната работа – наличната информация не дава категоричен отговор. Но несигурността около нейния случай не трябва да ни пречи да заявим какво изискват изследователските институции и системите, които ги контролират: ангажимент за прозрачност, ангажимент за безопасност и ангажимент за защита на хората, които извършват тази дейност.
Източник: Gigi Kwik Gronvall, The Moscow Times
