Проф. Спас Ташев пред Таралеж: Случаят с Ива Михайлова е политическа намеса в съдебната власт в Северна Македония

Категорично става въпрос за политическа намеса, тоест намеса на държавната изпълнителна власт в дейността на един съдебен орган, заяви историкът проф. Спас Ташев в интервю за ТАРАЛЕЖ по повод случая с Ива Михайлова и отношението към хората с българско самосъзнание в Северна Македония.

"Тук съмнение няма. В същото време виждаме и натиск от страна на прокуратурата по отношение на свидетелите, тоест на същите действия. Това е един лош сигнал за лицата с българско самосъзнание", каза проф. Спас Ташев.

По думите му той познава голям брой хора в Северна Македония и през последните години забелязва промяна в тяхното поведение. Според него това не означава, че те са престанали да бъдат българи, а че са станали по-смирени заради липсата на механизъм за защита на правата им.

"Имам голям брой приятели в Северна Македония, забелязвам промяна в тяхното поведение през последните години. Те не са престанали да бъдат българи, просто са се смирили, защото виждат, че към настоящия момент няма механизъм техните права да бъдат защитени", посочи Ташев.

Проф. Ташев коментира и въпроса защо въпреки ангажиментите на Северна Македония към Европейския съюз за правата на човека продължават да се появяват случаи, при които македонски българи се сблъскват с действия на държавния апарат.

"Тези ангажименти са формални", заяви той.

Според него това поставя въпроса дали Северна Македония действително желае членство в Европейския съюз или само декларативно заявява подобно желание.

"Тук възниква въпросът дали наистина Северна Македония желае реално еврочленство или само декларативно прави такива заявления, като в същото време провежда съвсем целенасочена политика в друга посока, а именно сближаване със Сърбия", посочи Ташев.

Професорът смята, че именно вторият вариант е верният отговор. По думите му правителството в Скопие не може да представи подобна политика като отказ от избрания проевропейски път.

"Според мен именно вторият вариант е верният отговор, но тъй като няма как правителството да представи подобна политика като отказ от избрания проевропейски път, това е причината, поради която правителството в Скопие има проевропейска фразеология и точно антиевропейски действия", каза проф. Ташев.

По думите му между заявените намерения и реалните действия на властта в Скопие има сериозно противоречие.

"Тук откриваме едно голямо противоречие между думи и дела и тъй като очевидно избраният път е доминиращ над фразеологията, смятам, че към настоящия момент няма механизъм, чрез които да въздейства, за промяна в поведението на властта в Скопие", коментира той.

Според проф. Ташев участието на български депутати и ангажирането на българските евродепутати с проблемите на македонските българи са важни, но на този етап не са достатъчни, за да доведат до промяна в политиката на властта в Скопие.

"Участието на български депутати е много важно, ангажирането на българските евродепутати също е много важно, но това на настоящия етап очевидно не е достатъчно, тъй като то няма да повлияе на промяната на властта в Скопие", посочи Ташев.

По думите му България трябва да търси по-широка международна подкрепа по въпроса за правата на македонските българи.

"Ако България съумее да интернационализира въпроса, да се ангажират евродепутати от други страни, които имат чувствителна позиция по отношение на нарушаване правата на човека, тогава евентуално Скопие би могло да се замисли и да започне да променя политиката си", заяви проф. Ташев.

Ташев отбеляза като положителен знак появата на обществена реакция около съдебния процес в Кочани.

"Между другото, за първи път видяхме някаква обществена проява пред съда в Кочани, тоест очевидно там започва да се заражда някакво гражданско общество, което е склонно да защити правата на българите", каза той.

Спас Ташев обърна внимание и на митинга пред посолството на Северна Македония в София, който според него показва възможност за мобилизация и от страна на българското общество.

"В същото време видяхме, че и митингът, който беше организиран пред посолството на Северна Македония в София, все пак беше събрал доста граждани на фона на горещия ден, което показва, че и българското общество като цяло има някакви механизми за мобилизация. Общо взето, това е верният път, по който трябва да се върви", посочи Ташев.

На въпрос на ТАРАЛЕЖ как трябва да постъпи държавата за защита на македонските българи проф. Ташев посочи действията на сдружението, което представлява "Потомци на бежанци и преселници от територията на Северна Македония и приятели".

"Като конкретна стъпка мога да кажа, че нашето сдружение още миналата седмица се обърна към евродепутати, а и към няколко еврокомисари с настояване техни представители да присъстват на съдебния процес и да наблюдават дали се спазват европейските критерии за справедлив съдебен процес", каза проф. Ташев.

По думите му са били посочени и други сходни случаи, при които подсъдими са получавали разрешение да пътуват извън страната, преди да има произнесена присъда.

"Посочихме примери, аналогични на случая с Ива Михайлова, при които подсъдимите, без да има произнесена присъда, им е било разрешавано да пътуват зад граница, но в случая, тъй като тя е български гражданин, очевидно това е решаващият фактор, който води до подобна забрана", посочи историкът.

Според Ташев именно в различното отношение към отделните хора се проявява дискриминационният подход.

"Ние очевидно имаме модели на двойно поведение - към едни хора може, към други не може. Точно в това сезираме дискриминационния подход. Когато този дискриминационен подход стане общоевропейско достояние, тогава за Скопие ще бъде по-трудно да може да прикрива тези свои действия", заяви Ташев.

В края на разговора проф. Ташев посочи, че според него възможностите на българското правителство към настоящия момент са ограничени. Той свърза това с действията на предходни български правителства.

"Към настоящия момент българското правителство има ограничени възможности, но те са ограничени поради дългогодишното бездействие на поредица български правителства", коментира проф. Ташев.

Историкът смята, че ако през предходните години България е провеждала по-активна политика и е търсила международни съюзници, ситуацията днес би била различна.

"Ако ние през предходния период бяхме имали една проактивна политика, бяхме намерили съюзници, с които да имаме общ език и да окажем съвместен международен натиск върху Скопие, очевидно щяхме да бъдем по-напреднали", посочи той.

Ташев отбелязва, че според него за първи път се виждат подобни ангажименти от страна на българската държава, което определя като добро начало.

"Доколкото виждам, сега за пръв път има някакви подобни ангажименти, така че това е добро начало, но трябва да се продължи да се работи в тази насока", заключи проф. Спас Ташев.