Войната вече е тук, а снишаването няма да проработи, казва политологът
Очевидното е, че Черно море се превърна в несигурна зона. От друга страна, това е много силен сигнал към България, която прави всичко възможно да заема любимата си позиция, която най-ясно е артикулирана сякаш от Тодор Живков — „Да се снишим, да изчакаме, да видим и най-накрая, ако трябва, да се преустройваме".
Това заяви за Таралеж политологът Сергей Петров – Араджиони, председател на Института за политически науки. По думтие му подобна позиция по време на война е още „по-малко удачна и устойчива“.
Удари по време на избори
За да е още по-интригуващо, ударите идват в момент, в който в България тече предизборна кампания за президент и вицепрезидент, отбелязва политологът.
„Не е тайна за никого, че онази част от електората, която изпитва симпатии към Русия, не е малка и това също предопределя част от реакциите на политически лица. Различни политически формации от години се заиграват с тези чувства, подхранват ги и искат да конвертират тази част в свои избиратели. Оставям на вас да прецените дали това поведение е отговорно или държавническо“.
Според Петров подобно поведение ако не успява да увеличава обема на тази електорална маса, то със сигурност я поддържа близо до нейния максимален потенциален обем.
Реакцията и последствията
Първоначалната ни вяла реакция не беше изненада за никого, коментира политологът. По думите му големият проблем е, че когато не предприемаш действия, най-логичното е извършителят да повтори, както и се е случило.
„Има и още един важен аспект, който често убягва на хората. Правителство, което е по-благоприятно настроено към Русия, по никакъв начин не работи като застраховка срещу подобни действия в изключителната ни икономическа зона. Напротив, това дава зелена светлина за извършване на точно такъв тип действия, защото те биха предизвикали слаба реакция“.
Спрямо тезите в публичното пространство, според които ударите нямало да нанесат големи щети на България, Петров изразява скетицизъм, добавяйки, че счита подобни внушения за подвеждащи.
„Тук по-скоро следва да чуем мненията на хора, които са част от бизнеса, занимаващ се с импорт и експорт през Черно море. Сами можете да се досетите как се намира в момента кораб, който да иска да извърши курс до и от Варна и/или Бургас. Това ще доведе до икономически последствия. И ние ще ги усетим след време“.
Срещата между Румен Радев и Елеонора Митрофанова
Сергей Петров проследява реакциите и действията на властите след въпросните удари в изключителната икономическа зона на България, отбелязвайки, че „нещо изключително интересно наблюдавахме след първите атаки“. По думите му в изказванията и позициите на нашите управляващи „видяхме как се говори за международно право, за войната и дори се споменава Украйна, но не беше назована Русия – държавата, която започна тази война и носи цялата отговорност за влошаването на сигурността в Черно море“.
„Дори стана ясно, че няма да се изпраща нота, но ще се поиска прекратяване на ударите в Черно море. Това горе-долу има тежестта на молебен за мир“.
Според политолога очакванията са били по-скоро да се представят мерки за подобряване на сигурността в икономическата ни зона – патрулиране, поискване на необходима техника, а дори и информация от партньорски държави. „С информацията въпросът е по-деликатен, защото там се изисква и доверие от страна на нашите партньори, с каквото не съм сигурен доколко се ползваме в момента“, добавя той. Петров изразява скептицизъм и по отношение на това „дали пълноценно се разследва – траектория, отломки“, понеже „ако се разследва пълноценно, според мен има немалка вероятност вече да се знае (от определени лица) категорично кой е извършил атаките“.
След втория удар премиерът Радев вече леко промени изказа си, като все пак подчерта, че не можем да кажем категорично кой е извършителят, но информацията сочи, че ударите са в полза на Руската федерация, припомня Петров.
„След това последва разговор с Митрофанова, в който тя единствено ни съобщи, че няма информация и че може ударите да са извършени от трета страна. Сами разбирате, че това е единственият възможен сценарий. Не съм сигурен, че някой би си представил как руски посланик идва и казва: „Да, ние ударихме четири кораба във вашата ИИЗ".
България и аналозите
По думите на председателя на Института за политически науки София все пак е поискала помощ. “България е държава с не особено добри отбранителни способности и е напълно логично да го направи. Големият проблем от реакциите обаче е в друго – както вече споменахме, те са такива, че предразполагат извършителя да удари отново. От друга страна, подкопават още повече доверието към България от страна на нашите партньори“.
Петров прави сравнение с разликите в реакциите на други държави и тази на България. „Ние се лутаме дълго по въпроса „Чии са" безпилотните апарати, извършили атаките. При други инциденти на Полша и Естония им отне много по-малко да започнат консултации по чл. 4 от НАТО. При тях отговорите бяха категорични: „Руски са, чии да са?”.
Войната не е новина, а реалност
Политологът припомня, че при тези удари не става дума просто за плавателни съдове и товари, а за човешки животи.
„Войната ни се струваше някак далеч и я коментирахме като спортен сблъсък в нашето общество. Говорещите през екрана, радиата, социалните мрежи и сайтовете рядко се опитват да представят някаква реална картинка на случващото се там, за съжаление, а по-скоро изказват тези, които обслужват техните лични желания и симпатии. Много е трудно човек да се опитва да е безпристрастен в подобни ситуации, но до голяма степен това е част от отговорността на тази прослойка в обществото. Многократно чувахме как Русия рухва икономически или се разпада до няколко месеца, а още повече пъти чухме как Украйна „приключва" съвсем скоро. И така вече пета година“.
В така създала се ситуация Петров смята, че основен фокус би следвало да е подобряване на отбранителните способности на България, връщането на безопасния статут на Черно море и гарантирането на безопасността на българските граждани. По думите му всичко останало е част от безкрайните и безрезултатни разговори, които могат да поляризират обществото ни още по-силно.
„Този фокус обаче е изправен пред определени предизвикателства. Проблем произлиза и от тромавостта на партньорските семейства, в които се намираме. Програмата SAFE е например нещо положително, но отново да си припомним, че говорим за петата година война, а реални резултати за отбранителните способности на държавите по тази програма ще видим след години. Ние имаме нужда от по-бързи механизми за повишаване на отбранителните си способности и имплементиране на съвременни технологии. Ние на практика се намираме в период на RMA (Revolution in Military Affairs), който изисква по-бързи темпове при адаптация. Дори изисква и сериозни иновации“.
Според Петров от поведението и решенията на Доналд Тръмп отдавна е трябвало да стане ясно за цяла Европа, че тя ще трябва да поеме по-голяма отговорност в отбранителен план.
„Конфликтът между Украйна и Русия ще е кървав и продължителен, както казах още преди избухването му. А сега тази вече в двора ни. Ние - като под това имам предвид обществото и политическия елит - трябва да осъзнаем това и да спрем да гледаме на войната като на нещо далечно. Тя е тук при нас. И „да се снишим", това вече няма да работи“, заключва Сергей Петров-Араджиони.
