Английският селекционер взе много решения, но колко от тях се оказаха правилни?
Англия беше на 5 минути от финал на Световно първенство. До 85-ата минута „трите лъва“ водеха с 1:0 срещу Аржентина и изглеждаха като отбор, който контролира съдбата си. Но вместо да използват преднината си като трамплин към най-големия мач, те сякаш сами натиснаха спирачката.
Именно там се крие големият въпрос след този полуфинал - загуби ли Англия заради силата на Аржентина или заради собственото си решение да спре да играе?
След гола на Антъни Гордън в 55-ата минута нещо се промени. Не само в резултата, а в поведението на двата отбора. Англия спря да търси втори гол и започна да мисли как да запази първия. Аржентина, напротив, усети момента. Световният шампион започна да рискува, да атакува с повече хора и да притиска съперника.
Футболът често наказва отбори, които започват да играят срещу собствените си страхове. Англия не загуби, защото не можеше да се противопостави на Аржентина. Загуби, защото в най-важния момент избра да се откаже от това, което я беше довело дотук.
Решенията на Томас Тухел ще бъдат обсъждани дълго. Докато Аржентина правеше смени, които запазваха или увеличаваха атакуващата мощ на отбора, германският специалист търсеше сигурност. Голмайсторът Антъни Гордън беше заменен от защитника Езри Конса, а посланието към терена беше ясно - Англия вече не мисли как да спечели, а как да оцелее.
След тези промени „гаучосите“ започнаха да атакуват по всички възможни начини. Фланговете се превърнаха в основно оръжие, а английският тим се прибра дълбоко в собствената си половина. Футболистите на Тухел вече не диктуваха събитията - те просто реагираха.
Най-странното решение дойде в 96-ата минута, когато Англия вече губеше и едва тогава на терена се появиха повече нападателни опции. Но тогава моментът беше изпуснат. Моралът беше разклатен, а увереността, която отборът имаше преди гола, беше изчезнала.
Бившите английски национали също не спестиха критиките си. Уейн Рууни отбеляза, че един нападател губи увереност, когато види как голмайсторът му е изваден в момент, когато отборът трябва да търси второ попадение. Джо Харт пък направи паралел с критиките към Гарет Саутгейт - обвиненията, че Англия се опитва да затваря мачове вместо да ги довършва, изглеждат актуални и при Тухел.
Но проблемите не са само в решенията по време на мача.
Още преди началото на турнира изборът на състава предизвика дискусии. Футболисти като Трент Александър-Арнолд, Коул Палмър, Фил Фодън, Морган Гибс-Уайт и Хари Магуайър останаха извън групата. Тухел защити избора си с аргумента, че е взел най-добрите играчи за своята идея.
Достигането до полуфинал определено е аргумент в негова полза. Но представянето на терена разказваше друга история.
В голяма част от мачовете Англия разчиташе основно на индивидуалната класа на Хари Кейн и Джуд Белингам. Останалите футболисти изпълняваха задачите си, но рядко създаваха усещането, че могат сами да променят хода на срещата.
Това е големият проблем пред Тухел - Англия стигна далеч, но не изглеждаше като отбор, който вярва, че може да победи всеки съперник. Имаше организация, имаше дисциплина, имаше качество. Но в най-важния момент липсваше смелост.
Аржентина показа какво прави един шампион – когато е притиснат, не се отказва от своята идентичност. Англия направи обратното. Тя имаше преднината, но загуби инициативата.
Понякога най-големите мачове не се губят заради една грешка или един гол. Понякога се губят в момента, в който отборът спре да вярва, че може да спечели.
