Виолета Комитова пред Таралеж: Спирането на камионите събота и неделя облекчава трафика до морето

Виолета Колева Комитова е български архитект, университетски преподавател и бивш служебен министър на регионалното развитие в първото и второто правителства на Стефан Янев. Тя беше депутат в 48-ото и в 51-ото Народно събрание.

Госпожо Комитова, как са строени пътищата на България?

В последните години те са с лошо качество – бавно се строи, скъпо се строи. Всички са недоволни. Не съм чула някой да е доволен от новопостроеното. Дори в известен смисъл някои стари пътища са по-издържливи от новите. Може би те не са толкова натоварени като магистралите, защото целият трафик се насочва към магистралите. Пътната инфраструктура може много да помогне за безопасност на движението. Нужно е и магистралите ни да са с повече ленти.

Възможно ли на АМ „Тракия“ да има поне още една лента?

По принцип е възможно, защото трафикът между София и Пловдив е натоварен 24 часа в денонощието. Това е свързано и с морето – с летния туристически сезон. Мнозина живеят в Пловдив и работят в София или обратното. В тази отсечка от 120 км се включва и товарният трафик от Истанбул към Западна Европа и обратно. Този участък е критично важно да бъде разширен с още по една лента в двете посоки. Когато западните държави правят магистрали, отчуждават встрани от магистралата още по шест метра за бъдещи разширения. Ние не сме били толкова далновидни.

Колко автомобила може да поеме АМ „Тракия“? Има една теория, че сега може да поеме около 35 000 автомобила, а натоварването е значително по-голямо.

Не мога да кажа, това е технически въпрос на пътните проектанти. Може да поеме огромен обем трафик, стига да не се спира никъде, да няма ремонти, да няма проверки и други тапи по пътя.
От волята на министъра зависи кога ще направи проект за разширението. Той трябва да се направи на хартия. Да се извършат отчуждителните процедури от двете страни на магистралата, което е сложен въпрос, някои от собствениците имат много наследници, които са се загубили помежду си, нямат връзка, други са в чужбина. Отчуждаването е бавна процедура. Когато тя се направи и има готов проект за строеж, се прави обстоятелствено решение за поръчка. Строителството ще стане за една година, но изготвянето на строителните книжа ще отнеме 3-4 години. Много предприемачи започват да строят незаконно, защото нямат търпение да изготвят проекти.

Нужни ли са промени в нормативната уредба? Актуални ли са документите, по които се строят пътищата?

Необходимо е да спрем с поръчките на инженеринг, многократно съм го казвала. Инженерингът е поръчка, при която една строителна фирма трябва да спечели някаква обществена поръчка. Например – Националната детска болница беше възложена изцяло на инженеринг на една строителна фирма. Оттам нататък – тази строителна фирма решава какъв проект ще направи за Национална детска болница, колко луксозен ще бъде той, как ще я обзаведе, с какви материали ще я построи и довърши. Това е инженеринга. При тази процедура има много злоупотреби, тъй като в тази процедура се изготвя и проекта на хартия. В този хартиен проект строителната фирма може да напише всичко – да има 1000 кубика изкопна пръст, а той да напише 5000 кубика. Целият процес може да бъде издържан в по-ниско качество.
А инженерингът е широко разпространена процедура в западноевропейските държави, но трябва да се провежда със сериозни предпроектни проучвания, почти полуготови идейни проекти с количествено-стойностни сметки и с опис на всички видове материали. Например асфалт. Пише се колко трябва да е, на каква температура трябва да издържи, колко да е дебел, с каква смес да се приготви, как - зидарии, мазилки, зависи за какъв обект говорим. Има значение с какви материали, какво количество, какви неща се използват за обектите.
Затова от години препоръчвам инженерингът да не се практикува в България. Да се направи отделен търг за проектиране, в който проектанти да изготвят един качествен проект на хартия. Да се съгласува този проект до изваждане на строително разрешение и той да е придружен с количествено-стойностна сметка кое колко ще струва – насипът – толкова кубика – такава цена. Количествено-стойностната сметка показва каква е цената на един обект – 50 млн., 500 млн. или 1 млрд. На базата на този проект се прави втора обществена поръчка – за изпълнение. Нужно е разделяне на проектирането от самото строителство. Строителните фирми, които се явяват на втория търг, се запознават с проекта с всички количества и видове работи и всички участват в еднакви условия. Тогава като граждани ще получим най-доброто качество на най-приемлива цена. Сега – при поръчки на инженеринг данъкоплатците даваме много пари и получаваме много лошо качество.

Транспортният министър Георги Пеев заяви, че чрез ТОЛ системата имат доста информация, която сякаш не могат да обработят.

Откакто е създадена толсистемата – 6-8 години, се събира информация за пътния трафик. Тази информация първоначално се събираше от една чужда фирма – представете си как нашата държава беше оставила събирането на информацията в ръцете на чуждестранна фирма. Струва ми се, че тя вече е отстранена от целия този процес, защото имаше 5-годишен договор да обобщава тази информация, за което плащахме милиони – на всичкото отгоре. Тази информация – движението на тирове, автомобили, всякакви превозни средства, откъде са минали, в колко часа – може да се свърши много хубава работа в държавата. Да се проследяват транспортните средства - маршрут, колко са натоварили пътя, имат ли винетка, имат ли камионите бордови устройства и пр. Тази информация през 2021 г. с голямо учудване установих, че се съхранява в чужда фирма и няма връзка с МВР и КАТ. Няма връзка! ТОЛ системата си събира информация за превозните средства, която отива в чуждестранна фирма. МВР и КАТ събират друга информация. Днес виждам, че новото правителство се опитва да обедини тази информация в едно – за пътния трафик от ТОЛ системата да се съедини с тази на КАТ и на транспортното министерство. Това да е обща система, която да се ползва от трите ведомства. Това е софтуерна работа, не е много сложна. Чест им прави, че са се хванали да организират тази задача, да намерят екипи, които да обслужват системата и да се работи цялостно.

Кой има полза от това информацията да не е комплексна и да не стига до там, докъдето трябва?

Има много интереси. В тази информация попадат и транспортни средства, които прекарват наркотици – хората са заинтересовани, следят си ги откъде минават, кога пресичат границата колко часа пътуват – има много интереси. Също и трафик на оръжие, на други забранени неща. Тази информация е въпрос на национална сигурност и трябва да се владее от една обща система. Кой точно има интерес – не мога да кажа, но досега не е зададена в една обща система. Има камери в ТОЛ системата, камери на КАТ и на МВР, имаме общински камери по общинските пътища, имаме и ведомствени камери. И въпреки това – пак не можем да обхванем пътния бандитизъм. Толкова много камери в разединена информационна система.

Възможно ли е извеждане на тежкия трафик от селищата? Строеж на нови пътища ли е решението на въпроса?

Този трафик се контролира – например, събота и неделя камиони не пътуват по западноевропейските магистрали, почиват си някъде – по паркинги и по мотели. Ако се включат в общия трафик, на тях им е забранено да изпреварват в определени часове от денонощието. Те се контролират много сериозно за претоварване. Когато един камион от 40 стане 50 тона, спирачната му система вече не работи, тя не може да удържи този товар, който се засилва по някакъв път. АПИ има няколко кантари. Има много начини за контрол. Не само АПИ, всички, които имат отношение към пътната безопасност, трябва да проверяват, защото това са камиони-убийци.
Там се следи колко време водачите са шофирали, колко са почивали. Има много начини това да се направи и западноевропейските държави са го измислили. Аз се възмущавам, когато събота и неделя хората тръгват към морето на кратки почивки – от София към морето и обратно и товарният поток, който тогава може да не работи, се влива в останалия.
Възможно е събота и неделя, когато трафикът е най-голям, камионите да се отклоняват. На АМ „Тракия“ има достатъчно големи паркинги. Който шофьор минава през България, трябва да знае това нещо и да спре. Ако искаме да направим удобство за нашите граждани, за нашите туристи – това решение е възможно.