Кое спасява италианските шофьори по стръмните планински пътища
Обикновено свързваме Италия с красиви гледки, модни линии, изкуство, късо кафе и романтика. За някои това е родината на мафията, за други - меката на изкуството, сърцето на операта, неповторимият вкус на пицата, лимончелото, пастата. Дори да не харесвате някои от тези благинки, не може да оспорите, че те са като марка на държавата с виртуозна география и регионално разнообразие.
Ако някога сте стъпвали на Амалфийската ривиера, достигайки я по суша, няма как да не се удивите на уменията на местните шофьори. Пътищата из планината Монти Латари, част от Кампанските Апенини в област Кампания, са само за майстори - тесни, стръмни, с голяма денивелация, с остри завои, някои от които достигат почти 360 градуса. Страшно е да наблюдаваш, камо ли да пътуваш по тях.
Ако погледнем статистиката на тежките пътни инциденти в България и в Италия за януари–юни 2025 г., според статистиката на ISTAT на полуострова е имало 82 344 катастрофи с пострадали, 1 310 загинали и 111 090 ранени. За същия период в България е имало 2 274 тежки пътни катастрофи със 148 загинали и 2 843. Само едно леко уточнение - Италия е 9 пъти по-голяма от България. Там има около 14 загинали на 1 млн. души население за полугодието. За същия период в България има около 23 загинали на 1 млн. души население.
Въпреки по-малкия абсолютен брой катастрофи, рискът от смъртен изход при пътни инциденти остава по-висок в България. Защо?
Вероятно заради релефа, множеството кръгови кръстовища, опасната стръмнина и тесните пътища италианските шофьори в последните години карат внимателно. Това не може да се каже за българските им колеги. Тук всеки е цар на пътя и речникът му се обогатява в определена роднинска посока още със сядането зад волана.
Само пример - в петък вечерта в столичен квартал малка кола дрифтира, нарочно карайки на зиг-заг в близост до спирка на градския транспорт и голям супермаркет. Осветлението е мижаво, да не кажем директно - липсващо. Наблизо има завой. Пешеходците на тротоара се почувстваха застрашени, защото колата, извивайки се надясно и наляво, не беше ясно дали леко настъпване на педала няма да ускори рязко в посока единия или другия тротоар. Ако в същото време отсреща имаше тежкотоварна машина, какво би станало? И в какво състояние е шофьор, който си позволява да насочва автомобила с "танцова стъпка" в различни посоки?
За разлика от този джигит, масовото шофиране в Италия е по-бавно и внимателно. Италианските шофьори обичайно намаляват преди завоите в планините, подават звуков сигнал и изчакват, защото ако насреща им идва по-голяма машина, може да се наложи и да изчакат и да върнат леко назад.
В България думата търпение е като синоним на лузър. А ако на някой шофьор се наложи да се върне леко назад - това може да го изтълкува като тежко решение, по-трудно от отстъплението на Шипка.
И като допълним качеството на пътищата, на мантинелите, внезапно изскочилите животни или свлачища на пътя, да шофираш в България все още е рисково мероприятие. Ще ми се да не е истина мнението на бивш директор на ВМА, който обясняваше, че някои от рейнджърите, които се подготвят за мисия на KFOR първо идват да шофират в България, за да свикнат с рисковите ситуации. Като потвърждение на думите му през първите шест месеца на 2026 г. по пътищата на България са загинали 219 души. За същия период на 2025 г. жертвите са били 187. Можем ли да намалим тази статистика?
