Петър Диков пред Таралеж: София е най-зелената европейска столица

Архитектурата е визитката на един град, на една нация. Средата около нас ни възпитава, влияе ни несъзнателно. Бившият главен арихитект на София Петър Диков разказа пред Таралеж виждането си за зеленината на София и за високите сгради в града.

Какъв е обликът на София, който искаме да постигнем или да запазим? 

Трябва да запазим това, което е ценно и да се опитаме да го доразвием. Не случайно девизът на София е: "Расте, но не старее". Както един жив организъм расте, така и един жив град расте, понякога - грозно. Амбицията ни трябва да е София да расте красиво.

Какво трябва да се направи за презастрояването?

Терминът "презастрояване" започна много да се употребява. Презастроено в сравнение с какво? Може да разгледате прекрасни западни градове, където всеки софиянец би искал да живее - като започнем от Барселона, Мюнхен, минем през Прага, през много други градове - там презастроено ли е?

Има пространство. Има зелени площи.

София е най-зелената европейска столица. Може би само Киев я надминава. Ние имаме много, хубави зелени площи, включително и вътрешнокварталните пространства. Те просто не се поддържат, хората не ги възприемат. Често нашите зелени площи приличат повече на боклучарници, отколкото на зелени площи. Затова едно време сравнявах София с човек с прекрасно телосложение и характеристики да бъде красив човек, но е мръсен, със скъсани дрехи, опърпан и дрехите го правят грозен. Нужно е усилие, което не може да бъде само на общината. Трябва всеки софиянец да го полага. Всички се оплакваме от трафика. Вижте основните столични булеварди - на всяко кръстовище има знак: "паркирането забранено" и в близост - паркирали автомобили от край до край. На някои централни булеварди и не само по тях - има и втора колона. Този, който е спрял с мигащи светлини, като е пуснал аварийките, е изчезнал. 

Къде да паркират софиянци и гости на столицата?

Има много места, където биха могат да паркират, но не сме склонни да  плащаме. Има паркинги, които не се пълнят, защото всички искат да паркират - ако може безплатно. Има много зелени площи, които само на хартия са зелени площи, отидете по комплексите. 

Откога в София не е строен нов паркинг?

Не много отдавна. Последният голям паркинг, който беше построен и го пуснахме, е паркингът на бул. "Цариградско шосе". 1350 автомобила могат да бъдат оставени там. Идеята беше това да е буферен паркинг за града - хората, които идват от Изток, да паркират, да вземат метрото и да слязат до центъра за 10 минути, а не да влязат с колата в центъра на града и да въртят един час с колата, за да търсят место, което е и скъпо платено. Когато го пуснахме, мисля че беше 2013-а година, паркингът стоеше празен. Шофьорите се усетиха, че може да отидат с метрото до града, и паркираха пред голям търговски магазин, който после въведе 2 часово безплатно ограничение за паркирането. 
Подобни буферни паркинги започват да изграждат и другите градове. В София само на "Цариградско" имаме такъв буферен паркинг.

За високите сгради - може ли да има таван, до който може да бъде извисена една сграда? Колко максимално висок може да бъде един небостъргач в София?

Аз съм противник на високите сгради и считам, че те са неестествени, особено за град като София.  Има един цитат от Николай Хайтов, който сравнява града с един хор, който пее. "Високите сгради са като хористи, които ни в клин, ни в ръкав викат: "Ура". Високата сграда има логика в големите мегаполиси като Ню Йорк, Сао Пауло, Чикаго, където теренът е толкова скъп, че сградите растът нагоре, за да използват максимално площта, която имат. При нас теренът не е толкова скъп, за да се правят високи сгради, които са и по-скъпи. Небостъргачите са повече от 50% по-скъпи като експлоатация, отколкото една нормална сграда. Не ми е ясно защо се правят високи сгради в София. При нас казваме небостъргач на една сграда, която е около 20-25 етажа - това не е небостъргач. Вижте какво става в големите арабски градове - сгради по 40-50-60 етажа. Арабските страни от залива са титани - те се борят да построят най-високата сграда в света.

Какво става с подземната инфраструктура в такъв случай? 

Никой не говори за подземната инфраструктура, а там проблемът е много тежък. Ние от много години насам качваме върху изградената подземна инфраструктура нови сгради и потребители. Тя има определен ресурс, над който това става рисково - и за самата инфраструктура, и за сградите, които се строят. В центъра на София тепърва ще имаме тежки проблеми с електроснабдяването, водоснабдяването, канализацията. Има кабели, чийто ресурс отдавна е изтекъл. С тях е свързано нормалното функциониране на всяка част - вече всичко е на електричество. Видяхме какво се случи в Испания, в Швеция - спирането на тока е катастрофално за един град. Хората блокирани в асансьора, в градския транспорт - метрото, останали без възможност да отидат до дома си - възрастни хора, които не могат да качват 12 или 15 етажа пеша. Инфраструктурата е въпрос, който тепърва трябва да занимава управлението на града.

София е много красив град, имаме много стари сгради с невероятна история и архитектура, как можем да ги запазим?

Ние сме много ортодоксални и в това отношение. Водил съм разговор с колега от Франция - една от страните, които имат най-добра практика за опазване на културното наследство. Само че там финансовата помощ на общината и държавата е много сериозна. Една сграда, която е архитектурна ценност, иска повече разходи от една стандартна сграда. Обявили сме за архитектурни паметници толкова много сгради, за които няма възможност да се поддържат, не че има и желание. Преди 1990-а година държавата отделяше финанси за поддържане на архитектурни паметници. Сега единствената помощ за собствениците е, че не плащат данък сгради, което едва ли им решава въпроса. Когато правихме реконструкцията на Женския пазар, исках да принудя собствениците на стари сгради по фронтовете на пазара, да ги обновят. Там има много красиви сгради. На 4-5 места успях. Хората нямат финансов ресурс за обновление. Две жени, собственички на магазинната част, обясниха, че в жилищната сграда над тях, живеят възрастни хора, които не могат да си позволят обновление. Ползвахме опит от Виена - ремонт на фасади срещу поставяне на реклама. Първите 3-4 години това беше успешно, въпреки увещавията, че няма да се случи. Хората не си спомнят лошото, свикват с хубавото. Преди години сградите в София бяха в трагично състояние - кръпки, олюпени. Имаше една сграда на кръстовището на НДК, боядисана в червено, олюпеното беше в бяло.

Ако Общината помага, може да има обновяване и на тези сгради?

Съмнявам се, че Общината ще помага - като слушам споровете около бюджета, инфлацията, дефицита, не вярвам, че ще има финансов ресурс за такива проекти. Затова собствениците да се опитаме да подобрим средата, в която живеем. Има много хубави сгради в квартала, който е на Север от бул. "Дондуков", някои от тях направиха прекрасна реновация, но те са фирмени и показват лицето на фирмата.