С нишови играчи не се бута олигархичен режим, категоричен е политологът
Дни преди началото на предизборната кампания за президент някои партии, които се регистрираха за участие, не са обявили кои са техните избраници за надпреварата. От Таралеж потърсихме политолога Калоян Методиев, който е и бивш началник на кабинета на доскорошния президент и настоящ премиер Румен Радев.
Колко редно е дни преди старта на кампанията за президентския вот да не знаем имената на всички участници?
В една нормална държава не е редно. В България, където летят институционални бухалки, компромати и имаме разкаляна политическа среда, е друго. Разбира се, има и дефицит на авторитети в политиката. На хора с политически качества, подготовка. Отгоре изплува пяната. Повечето от т.нар. политически елит в момента, не бих ги сложил да отговарят и за будка за пуканки.
Какво означаеа подобна загадка? Това разпределение на ролите на главни и второстепенни ли е?
Има и стратегия за съхранение. Има вътрешни противоборства. Има договорки. Тънки сметки, което е нормално за политическия процес. Имаше и изчакване нещо да се случи. Всеки дебнеше да излезе някой да обедини всички – „ама друг да ми звънне“. Вероятно има и инженеринг. Например, някой дава пари на някого да разцепва, да каля, да разсейва гласове. Това е българската простотия. Бай Ганьо прави избори и днес!
Има ли скрити козове в ръкавите на основните играчи на изборния мач за държавен глава?
Всеки си е запазил нещо за кампанията. Някоя „бомба“, послание, нещо за дебатите. Поне така би било логично. Всичко ще стане ясно до 2-3 седмици, когато се развихри същинската предизборна борба.
Може ли да се прогнозират резултатите още преди старта?
Не. В политиката всичко е възможно. Черен лебед може да се появи. Много са ми неприятни говорителите на Йотова, бивши клакьори на Доган, Царя, Първанов, Борисов, които казват, че всичко е решено, че тя ще спечели, само не се знаело с колко. Обработват комформисткия планктон. Или легитимират изборни измами. Няма логика иначе от подобно антинаучно, манипулативно и организирано говорене на един добре познат ни през годините кръг.
Защо се налага спортната реторика, при условие че професионалните умения на повечето участници са далеч от физкултурните достижения?
Състезателен характер. Търси се сблъсък. Нямам друго обяснение, въпреки че не ми е направило впечатление да има толкова. Прогресистите напълниха парламента със спортисти. Як трансфер от ГЕРБ към „Прогресивна България“ – волейболистът Владо Николов, Йордан Йовчев от гимнастиката, Ивет Горанова - каратистката и други. Може и оттам да има нещо. Като мода. Напомням, че не избираме личности да се бият, да демонстрират агресия, да гледат лошо, а да решават проблеми, да създават системи и да управляват хора.
Може ли прекаленото разчитане на социални мрежи и образи да промени логичния ход на печеленето на доверие?
Всеки елемент от публичната комуникация си има своята роля. Социалните мрежи са важна част. Днешните пенсионери бяха младежи, когато се появи интернет преди 30 години. И са много активни в социалните мрежи. Ние сме нация техническа и не се шегувам. Но само със социални мрежи не може. Трябват интервюта. Трябва комуникация. Срещи. Трябва да кажеш кой си и какво искаш. Какво предлагаш в политиката. Какво ще правиш в дадената институция конкретно. Опозиция си ли си или патерица на управлението? Какъв си по отношение на останалите кандидати? Колко ти е широко ветрилото? Какво животно си?
Машинният вот какво ще даде и какво ще отнеме на избирателите?
Нямам доверие на машинния вот в Прогресистки вариант. Никакво. Нула. Въпреки, че гласувах на машина. Все повече ми се въртят аналогии с машините на бившия автобусен шофьор Мадуро, който си правеше изборите само на машини. Печелеше и фалира държавата. Нека всеки има право на избори. И хартиени бюлетини. Така е демократично. Видеонаблюдението е по-важно за избягване на изкривяванията на процеса. Да не се драскат бюлетини, да не се поправят протоколи, да се чува какво си говорят и показват комисиите. Това е начинът. Имаме решение на Конституционния съд. Нека се придържаме към европейската практика.
Ако трябва да направите картина на президентската надпревара 2026, каква ще бъде тя?
Трагична. Видях мрачния Инициативен комитет на (Илияна) Йотова и тръпки ме побиха като от нещо ретроградно, старо, гранясало, мухлясало, нафталиново, задкулисно, преходно, което иска да се рестартира. Да открадне още един цикъл от живота на обществото. За себе си. Все още не виждам сериозен отпор - политически, радикално опозиционен, национално обединяващ. Както имаше в Унгария с Мадяр, както има в Сърбия. Режимът, налаган от Радев, е абсолютно същият като методология и характеристики. С нишови играчи не се бута олигархичен режим.
Б.р. – понятието „черен лебед“ в политиката и в икономиката описва изненадващо, труднопрогнозируемо събитие с огромен мащаб и сериозни последствия
