Победата над Левски даде повод за еуфория в "червения" лагер, но думите на Христо Янев след дербито оставиха въпроса докъде стига радостта и откъде започва неуважението към съперника
Христо Янев имаше всички основания да бъде доволен след последния съдийски сигнал. ЦСКА спечели дербито, нанесе тежък удар по големия си съперник и даде на своите привърженици една от онези вечери, които се помнят дълго. Когато става дума за сблъсък между ЦСКА и Левски, емоциите винаги са повече, а когато на масата има и трофей, победата придобива още по-голяма стойност.
Именно след края на мача обаче Янев произнесе думи, които останаха да звучат дори след отшумяването на "червената" еуфория. "Синият балон лека-полека се пука" е реплика, която спокойно може да бъде чута от трибуните, прочетена във фенските групи или използвана като закачка между привържениците на двата отбора. Когато обаче идва от старши треньора на ЦСКА, тя неизбежно придобива съвсем друга тежест.
Няма нищо странно в това Янев да изпитва удовлетворение от случилото се на терена. Напротив, той имаше пълното право да говори със самочувствие за представянето на своя отбор и да се наслаждава на успеха. Въпросът е дали в този момент треньорът не премина от футболната оценка към фенското заяждане, което по принцип принадлежи повече на трибуните, отколкото на хората, представляващи двата клуба пред камерите.
От "червена" гледна точка думите му със сигурност са прозвучали прекрасно. Янев каза на глас нещо, което много привърженици на ЦСКА вероятно са мислели, а човек, който познава толкова добре клуба и Вечното дерби, едва ли не е осъзнавал какъв ефект ще има подобна реплика. По този начин той несъмнено спечели още симпатии сред собствената публика.
Но именно тук се появява границата между Христо Янев като човек, свързан с ЦСКА, и Христо Янев като старши треньор на един от двата най-големи клуба в България. От човек на подобна позиция думите се чуват по-силно и тежат повече, а една реплика, която от устата на привърженик би била обикновена част от фолклора на дербито, лесно може да бъде възприета като неуважение, когато идва от треньора.
Има и друг въпрос - наистина ли "синият балон" се пука? Левски загуби тежко дербито и няма как подобен резултат да бъде подминат, но един мач трудно може да заличи всичко направено преди него. Същото би важало и в обратната посока. Ако "сините" бяха спечелили, това нямаше автоматично да обезсмисли сезона на ЦСКА или да означава, че всичко изградено при "червените" се разпада.
Когато обаче говорим за граници и уважение след Вечното дерби, няма как да бъде подминато и поведението на президента на БФС Георги Иванов. Гонзо си тръгна и не остана, за да връчи медалите след края на двубоя, а подобно действие също трудно може да бъде прието като добър пример. Независимо от миналото му в Левски и емоцията около загубата на бившия му клуб, в този момент Иванов не представляваше "сините", а българския футбол. Именно президентът на БФС би трябвало да бъде сред хората, които показват, че съперничеството приключва с последния съдийски сигнал и уважението към победителя стои над клубните пристрастия.
Това, разбира се, не прави автоматично репликата на Янев по-уместна. По-скоро показва колко лесно след подобен мач емоцията може да надделее над ролята, която заемаш. Единият избра да отправи провокация към съперника, другият не остана за церемонията, а накрая разговорът след дербито се измести от самия футбол към поведението на хората, които би трябвало да дават пример.
Янев спечели дербито и заслужи правото да празнува. С репликата за "синия балон" вероятно спечели още точки пред собствените си привърженици, но дали не отиде една крачка по-далеч, отколкото предполага ролята на старши треньор, остава въпрос на гледна точка. Защото един балон не се пука с една реплика, както и не се надува с една победа,
