Образът от Боровското съкровище вече посреща посетителите на града повече от 2000 години след създаването на оригиналния ритон
Един от най-разпознаваемите образи от Боровското съкровище получи нов живот с помощта на съвременни 3D технологии. Ритонът със сфинкс, чийто оригинал е висок едва 17 сантиметра, е пресъздаден в многократно по-голям размер и вече е поставен като монумент на площада в Борово.
Проектът е дело на екипа на проф. Георги Христов от Научноизследователския център към Русенския университет. Изработването на фигурата е отнело около месец, като за целта е използван един от най-големите 3D принтери в Северна България.
От 17-сантиметров ритон до градски монумент
Размерите на фигурата са наложили тя да бъде отпечатана на две отделни части, които впоследствие са сглобени.
"Благодарение на него успяхме на две части да отпечатаме този монумент и след това да го сглобим като детски пъзел", обяснява проф. Христов пред БНТ.
Едно от основните предизвикателства пред специалистите било как огромната 3D конструкция да издържи продължително време на открито. За да бъде увеличена механичната ѝ устойчивост, във вътрешността са предвидени специални отвори и е поставена метална конструкция.
Повърхността на сфинкса е обработена и със специални покрития, които трябва да го предпазват от слънчевата светлина и UV радиацията.
История, започнала преди повече от половин век
Боровското съкровище е открито случайно край града преди 52 години. Находката включва пет сребърни съда - три ритона с формата на бик, кон и сфинкс, както и каничка и купа.
Археолозите датират съкровището от IV век пр.н.е. Особено ценни са и надписите върху част от съдовете, в които присъства името на тракийския владетел Котис I.
Оригиналните предмети днес се съхраняват в Националния исторически музей в София, докато в Русе може да бъде видяно копие на съкровището.
Нов символ на Борово
С многократно увеличения сфинкс част от историята на находката вече се връща на мястото, с което е свързана. Монументът е поставен на централния площад и според местни жители може да привлече повече внимание както към самото Боровско съкровище, така и към града.
Целта на проекта е именно археологическото наследство да бъде представено по достъпен и съвременен начин, използвайки технологии, които обичайно намират приложение в инженерството и индустрията.
Екипът на Научноизследователския център към Русенския университет планира подобни технологии да бъдат използвани и занапред за пресъздаване и популяризиране на други древни артефакти от региона.
