110 години от победата на генерал Колев при Кочмар и Карапелит – прологът към Добричката епопея

През септември 1916 г. Първата световна война вече е в третата си година. България воюва на страната на Централните сили, а Румъния току-що се е присъединила към Антантата и е нахлула в Трансилвания. За София се открива нов фронт, но и възможност да си върне Южна Добруджа – областта, отнета с Букурещкия договор след Междусъюзническата война през 1913 г.

На 1 септември България обявява война на Румъния. Трета армия под командването на генерал Стефан Тошев започва настъпление в Южна Добруджа. Сред нейните формирования е Първа конна дивизия на генерал-майор Иван Колев.

Днес, 3 септември, се навършват 110 години от боя при Кочмар и Карапелит – победата, която поставя Колев в центъра на Добруджанската кампания.

Победата, която разклаща отбраната на Добрич

На 3 септември части от Конната дивизия, начело с Четвърта конна бригада, атакуват румънска бригада от 19-а пехотна дивизия при Кочмар и Карапелит и я принуждават да отстъпи.

Поражението прави положението на останалите румънски части в Добрич несигурно. Те напускат града, а на 4 септември в него влизат българските войски от Варненския укрепен пункт под командването на генерал Тодор Кантарджиев.

Но румънското командване не се отказва от Добрич. От север настъпват румънски и руски войски, както и Първа сръбска доброволческа дивизия. Между 5 и 7 септември те се опитват да си върнат града.

По същото време основните сили на Трета армия щурмуват Тутраканската крепост. Двете сражения са пряко свързани: при Тутракан българската армия атакува, а при Добрич защитава десния си фланг и спира противника по направлението към Варна.

Решението на Колев

Сутринта на 7 септември Конната дивизия трябва да се насочи на север към Бей бунар. Частите вече се подготвят за движение, когато откъм югоизток започва да се чува артилерийска стрелба. Към 8 часа тя се превръща в непрекъснат тътнеж.

Там е Добрич.

Колев няма връзка с щаба на Трета армия и все още не е получил оперативна заповед за деня. Той спира движението и търси сведения. От защитниците на града съобщават, че противникът настъпва с превъзхождащи сили, загубите са тежки, а положението – сериозно.

Колев променя посоката на дивизията.

В донесението си до командването от 9:30 часа той записва, че оперативна заповед още не е получена, но вече тръгва на изток, за да атакува във фланг и тил противника при Добрич.

По-късно пристига спешната заповед на генерал Тошев: „Незабавно настъпете към Добрич“. Тя потвърждава движение, което вече е започнало.

Този момент е документиран от полковник Александър Кисьов, началник на щаба на Конната дивизия. Колев не действа безразсъдно и не пренебрегва командването. Той събира наличната информация, оценява опасността и взема решение, преди военната йерархия да успее да му отговори.

Шест часа и половина до бойното поле

Дивизията тръгва към Добрич в три колони. Конницата се движи от двете страни, а между нея напредват пехотни роти, картечни ескадрони и артилерия.

За около шест часа и половина частите изминават 24 километра по въздушна линия през пресечена и гориста местност, като по пътя преодоляват съпротивата на руски конни подразделения.

Когато Колев достига района на боя, българските части отстъпват бавно под натиска на по-многоброен противник. Сръбската доброволческа дивизия е напреднала срещу техния фланг.

Малко след 16 часа българската артилерия открива огън. След нея се включват картечните ескадрони и останалите части. Ударът идва от неочаквана посока. Сръбските формирования започват да се оттеглят, а отстъплението постепенно обхваща и съседните руски и румънски сили.

Добрич остава под български контрол.

Победата не е дело само на Колев. Основната тежест на тридневната отбрана понасят войските на генерал Кантарджиев и пристигналите подкрепления. Но намесата на Конната дивизия в решаващия момент променя хода на сражението.

Не последният кавалерист, а модерният командир

Колев често е представян като герой от последните големи дни на кавалерията. Исторически по-важното е, че той разбира ограниченията на традиционната конница и я приспособява към войната на картечниците и скорострелната артилерия.

По негова инициатива са създадени пеши картечни ескадрони, а огневата мощ на конните батареи е увеличена. Конете осигуряват бързо придвижване, но кавалеристите могат да слизат и да се сражават като пехота.

При Добрич тази система показва смисъла си: бърз преход, артилерийски огън и удар по открития фланг на противника.

На 30 септември 1916 г. фелдмаршал Аугуст фон Макензен посещава щаба на дивизията и връчва на Колев германския Железен кръст. За германското командване действията му са доказателство, че конницата все още има място на модерното бойно поле.

Как чужбина вижда българската победа

В чуждестранните публикации градът се среща като Bazargic, Bazardjik или Dobritch – според тогавашното му румънско название. Боевете са представяни като част от общото настъпление на силите под командването на Макензен.

Това не е фактологично неправилно. Трета българска армия действително действа под общото ръководство на германския фелдмаршал. Но така конкретната роля на българските командири остава на втори план.

Британското Nelson’s History of the War поставя операцията под заглавието „Настъплението на фон Макензен в Добруджа“. Част от американските вестници също говорят за „войските на Макензен“, докато други по-точно посочват германските и българските сили.

Зад общото име обаче стои предимно българска армия. При Добрич воюват основно български части, командвани от български генерали, а решаващата маневра е извършена от дивизията на Колев.

Как битката остава в паметта на региона

В румънските източници сражението е известно като битката при Базарджик. Българската победа и оттеглянето на румънско-руските сили са признати, но боят остава в сянката на много по-тежкото поражение при Тутракан. Румънският прочит търси причините в грешките на командването, слабата координация и неправилното разпределение на силите.

В сръбската памет поражението на доброволческата дивизия край Добрич остава периферно спрямо централния разказ за Солунския фронт.

В руската история Добруджанската кампания също не заема водещо място. Боят при Добрич напомня за неудобен момент, в който руски и български войници се изправят един срещу друг в земя, която България смята за своя.

Така една и съща битка получава различни значения. За България тя е епопея. За Румъния – част от провала на кампанията в Южна Добруджа. За Русия и Сърбия – периферен фронт. А за голяма част от западния разказ – епизод от настъплението на Макензен.

Генералът зад чуждото заглавие

Победите от септември 1916 г. не решават окончателно съдбата на Южна Добруджа. След поражението на Централните сили областта остава в Румъния и се връща на България едва с Крайовската спогодба през 1940 г.

Но значението на Колев не зависи от крайния резултат на войната.

На 3 септември неговата дивизия нанася поражение на румънските части при Кочмар и Карапелит и разклаща отбраната край Добрич. На 7 септември генералът чува оръдията, променя посоката и тръгва към най-опасния участък, преди да е получил оперативната заповед.

В чуждите сводки това остава част от настъплението на Макензен. В бойното донесение обаче има друго име: генерал Иван Колев.

Заповедта още не е пристигнала, а неговата дивизия вече се движи към Добрич. Понякога точно в това разстояние – между решението и закъснялата заповед – се ражда историята.