Новини
Търси

Фалшивото масло ни кара да се запитаме: Колко още „менте“ храни стигат до трапезата ни?

Фалшивото масло ни кара да се запитаме: Колко още „менте“ храни стигат до трапезата ни?
Pixabay

Скандалът с маслото без мляко разкри част от пропуските в държавния контрол

Скандалът с продаваното у нас „германско“ масло, което се оказа без краве мляко, повдигна много по-голям въпрос – работи ли реално държавният контрол върху храните или потребителите научават за измамите едва когато някой подаде сигнал?

В случая фалшивото масло не е било разкрито при десетките хиляди проверки на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), а след сигнал от вносителя на оригиналния германски продукт. Едва след лабораторен анализ агенцията изтегли от пазара над шест тона от продукта.

Макар през 2025 г. БАБХ да отчита над 122 000 проверки и 1574 одита на предприятия и складове, агенцията признава, че не води статистика колко сигнала за подвеждащо етикетиране е получила, колко хранителни измами са доказани и колко производители са санкционирани именно за подобни нарушения.

На практика институцията отчита броя на проверките, но не и реалния резултат от тях.

Официалните данни показват, че по Националната програма за контрол на качеството са изследвани 1155 проби, като при 153 от тях – около 13% – са открити нарушения.

Най-тревожни са резултатите при храните със защитени наименования, където близо една трета от пробите не отговарят на изискванията. При млечните продукти отклонения има в една пета от проверените проби, а при меда – в около 11%.

През годините проверки са откривали сирене с палмови мазнини, мед със съмнителен произход и други продукти, чието съдържание не отговаря на написаното върху етикета.

Според председателя на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев решението е в по-късата верига между производителя и потребителя.

В България има 30 пъти по-малко сдружени фермери, отколкото средно за ЕС“, посочва той.

По думите му кооперирането на производителите може да намали зависимостта от дългите търговски вериги и да направи качествената храна по-достъпна.

За да има къси вериги на доставки, е необходимо държавата да подпомогне процеса – Българската банка за развитие има инструменти, чрез които да го направи“, смята Караколев.

 
Последвайте Таралеж в Google News

Водещи