"Човек, който не знае и не прави нищо добро за отечеството си, той е подобен на едно безсловесно животно, което живее на света само и само да се прехрани!" - Георги Раковски.

Роден е под името Съби Стойков Попович на 14 април 1821 година в град Котел, тогавашна Османска империя. Учи в родния си град, след което заминава за Карлово, а по-късно заедно с баща си се мести в Цариград, където продължава образованието си.

През 1841 година отива в Браила, Румъния, където подготвя бунт, за което е съден, но успява да избяга за Марсилия, Франция. Връщайки се в българските земи, в родния си град Котел Раковски участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Вследствие на което е пратен в затвора и престоява там от 1845 до 1848 година.

В Свищов заедно със свои съратници Раковски създава "Тайното общество", което е първата организирана революционна структура за освобождение на България. Организацията приема за свое знаме трибагреник с цветовете - бяло, зелено и червено.

Георги Сава Раковски създава три основни плана за освобождението на България, които бележат прехода от стихийни хайдушки действия към организирана национална революция.

"Любовта към Отечеството превъзхожда всички световни добрини!" - Георги Раковски.

Първи план (1858 г., Одеса): Предвижда вдигането на общонародно въстание, което да бъде ръководено от единен център, наречен "Тайна канцелария". Планът акцентира върху вътрешната подготовка и събирането на средства, като разчита на масовото участие на населението.

Втори план (1861 г., Белград): Този план е по-детайлен и военно-стратегически ориентиран. Раковски предлага сформирането на "Привременно българско правителство" и военна единица (полк/легия от 1000 души), която да навлезе в България от Сърбия. Предвижда се легията да се движи по билото на Стара планина, като към нея се присъединяват доброволци, докато достигне Черно море с огромна армия. В резултат на това през 1862 година Георги Раковски се заема и с организирането на революционна армия и такава е създадена под името Първата българска легия в Белград. Тя взима участие в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан.

Трети план (1867 г., Букурещ): Изложен в документа "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". Тук Раковски синтезира опита си и поставя четите под единно централизирано ръководство. Идеята е добре обучени и въоръжени чети да навлизат отвън, за да послужат като искра за вдигане на масово въстание вътре в страната.

Георги Раковски развива и активна публицистична и литературна дейност, подчинена на идеята за освобождение на България. През 1857 г. в Нови Сад издава вестник "Българска дневница", насочен към пробуждане на националното съзнание. Същата година създава и поемата "Горски пътник", която има за цел да вдъхнови българите към въоръжена борба. Раковски е владеел седем езика, три от които древни.

През 1860-1861 г. в Белград издава "Дунавски лебед", където открито пропагандира революционни идеи. По време на Кримската война пише планове и статии, свързани с възможността за въстание. През 1862 г., във връзка със създаването на Първата българска легия, публикува възвания и статии за привличане на доброволци.

Към края на живота си създава и "Привременен закон за народните горски чети" (1867), който служи като програма за четническото движение. Чрез своите вестници, поеми и публицистика Раковски използва словото като средство за организация и подготовка на националноосвободителната борба.

На 9 октомври 1867 година бащата на българската национална революция Георги Раковски умира от туберкулоза.

Раковски остава в историята на България като човекът, поставил основите на организираната борба срещу османския поробител, оставил трайна промяна в мисленето на поробения българин и поставил идеала за свободата над всичко. Той остава безспорно в родната ни история като един от най-светлите фигури, отдали живота си за освобождението на България.

"Природата веща беше се сбъркàла:
тя от теб да стори гений бе искàла,
затова в глава ти като в една пещ
хвърли толкоз пламък и възторг горещ,
но друг, таен демон, се намеси тамо:
ти стана създанье от крайности само,
елемент от страсти, от жлъчка и мощ,
душа пълна с буря, с блясък и с нощ.
Твойта вражда беше вражда сатанинска,
твойта любов беше любов исполинска,
любов без съмненье, без свяст, без предел,
що кат кръс огромен ти беше понел."

Това пише патриархът на българската литература Иван Вазов в поемата "Раковски" от "Епопея на забравените".