Протестите са започнали още през септември, заяви тя
Протестите във Франция бяха засенчени от погромите и вандалските прояви, но това не бива да отклонява вниманието от първоначалните искания на младите хора и от гражданската им активност. Това коментира Камелия Конакчева-Трибюлен, ръководител на Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж пред БНТ.
Според нея реакцията на властите в началото на протестите е допринесла за ескалацията на напрежението, а действията на силите на реда по време на демонстрациите пораждат въпроси.
„Определено протестите бяха засенчени, защото от вчера всички говорят само за погромите и вандалските прояви, което е изключително жалко. Въпросът е дали това наистина можеше да бъде избегнато. Не можем да се скрием зад тези ужасни картини в медиите, за да не видим, че имаше близо милион души, млади хора, подкрепени от родителите си, на улицата. Тези шествия изобщо не бяха вандалски. Те бяха изключително мирни, радостни и положителни. Не можем непрекъснато да упрекваме младежта, че не е достатъчно граждански активна, че постоянно стои на телефоните си и играе видеоигри, а когато се надигне и излезе на улицата, да я посрещаме единствено с репресия. Напротив, тези млади хора показват гражданско отношение", заяви Камелия Конакчиева-Трибулен, ръководител на българското училище „Кирил и Методий“ в Париж.
По думите ѝ протестите са започнали още през септември, в началото на учебната година, с мобилизация сред гимназистите. Според нея първоначалната реакция на властите е била прекалено силова, а исканията на младите хора не са получили своевременен политически отговор.
„Това, което изостри напрежението, е, че протестите започнаха от гимназиите още през септември, в началото на учебната година. Първият отговор на младежкото движение на учениците беше репресивен. Адвокатите също говорят за рекорден брой задържания - много повече в сравнение с протестите на „жълтите жилетки“. Това е изключително странно, особено когато става дума за непълнолетни лица и ученици, срещу които е приложен толкова силен и непропорционален репресивен отговор още в самото начало.
Посланието сякаш беше, че предстои ваканция, движението така или иначе ще затихне и младите хора ще спрат да излизат на демонстрации. Това няма как да не доведе до ескалация. Дори в собствените си семейства знаем, че когато едно дете поиска нещо, не му се отговаря с шамар и мълчание.
Конакчева-Трибюлен постави и въпроси за организацията и контрола на демонстрациите във френската столица. Според нея има обстоятелства около действията на полицията, които заслужават допълнително изясняване.
„Това, което имам предвид, когато говоря за странното поведение на силите на реда, е, че на площад „Република“, още преди официално обявеното начало на шествието, районът е бил под полицейска обсада с участието на специализирани полицейски части. Хиляди хора не са могли да стигнат до началото на демонстрацията", каза Камелия Конакчиева-Трибулен, ръководител на българското училище „Кирил и Методий“ в Париж.
Не бива да пропускаме и младежкия оркестър от около 400 души. Това е оркестър, който винаги участва в мирни прояви - музикантите свирят на инструментите си, включително на виолончелата си. По думите ѝ те са били обгазени още преди началото на шествието и са имали сериозни затруднения да напуснат площада. Странно е и случилото се с метростанцията в района. Докато други станции в зоните със забранени демонстрации са били затворени още от 08.00 часа сутринта, тази е останала отворена, била е обгазена и впоследствие затворена.
Всичко това поставя въпроси за начина, по който са били контролирани демонстрациите. Полицията обяснява, че вандалите са били прекалено много. Възможно е да са били многобройни, но е имало и предварителна информация, както и карта на местата, където се очакват събирания, включително на места, на които демонстрациите не са били разрешени. Според ръководителя на Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж след погромите обществото е очаквало категорична реакция от френските власти. По думите ѝ обаче тя не е била придружена от достатъчно ясен политически отговор на исканията на протестиращите.
„Очакваше се някакъв силен отговор. Президентът Макрон се обърна към обществото, но същинският политически отговор липсва. Това, което виждаме, е преди всичко институционална реакция, отново свързана с репресивни мерки, но не и политически диалог. Всъщност няма ясен политически отговор на исканията на младите хора“, подчерта Камелия Конакчева-Трибюлен.
Тя призова случилото се в Париж да бъде разгледано отвъд кадрите с разрушенията и насилието, така че да се изяснят както причините за ескалацията, така и действията на институциите по време на демонстрациите.
