Едновременната парализа на Берлин и Париж означава практически смърт за т.нар. „френско-германски двигател“, който исторически движи интеграцията и общите решения в Европейския съюз
Горящи сгради, счупени полицейски бусове, превзети институции и хаос по улиците. Това представлява днес Франция, изправена пред хронични икономически проблеми и политическа криза, към които сега се добавят и гражданските размирници. И за тези събития Париж си е виновен сам: от характерната за страната „култура на протеста“, яхвана често от радикализирани групи с тесен дневен ред, до мултикултурализма на постколониалната държава, който се превърна в удобен инструмент за рушенето на институционалността.
Вътрешните пукнатини във френската републиканска тъкан, макар и породени от чисто местни икономически и социално-културни напрежения, се превръщат в идеален геополитически подарък за външните противници на Запада, и по-специално за руския президент Владимир Путин.
Наблюдавайки пламъците в Париж, Лион и Марсилия, Кремъл вижда не просто поредния епизод на френско социално недоволство, а стратегическа възможност за пробиване на европейското единство и отслабване на един от най-сериозните си противници на континента. Франция под ръководството на Еманюел Макрон се утвърди като един от основните стълбове на европейската военна и финансова помощ за Украйна, както и като инициатор на по-твърда линия на НАТО срещу руската агресия. Когато обаче Париж е принуден да впрегне целия си полицейски ресурс за овладяване на градски бунтове и да се бори с материални щети като опожаряването на кметството в Лимож, френското държавно ръководство неизбежно губи своя външнополитически фокус и бива парализирано от вътрешни кризи.
За Москва тази дестабилизация е ценна и в чисто прагматичен финансов план, тъй като протестите се захранват от галопиращата инфлация и рекордната задлъжнялост на Франция. Колкото по-дълбока е икономическата криза в страната, толкова по-трудно ще бъде на следващото френско правителство да оправдае пред своите избиратели милиардите евро, изпращани за отбраната на Киев.
Наред с това, настоящият хаос служи като перфектна илюстрация за руската вътрешна пропаганда, която от години гради наратива, че западната либерална демокрация е прогнила, слаба и обречена на самоунищожение. Кадрите с брутални сблъсъци и хиляди арестувани младежи се използват от Кремъл, за да покажат на руското общество и на Глобалния юг, че авторитарният модел гарантира стабилност, докато европейският модел носи единствено анархия.
Радикализацията на френската улица предлага и златна възможност за руските хибридни операции, които чрез мрежи от фалшиви сайтове клонинги и дезинформация в социалните мрежи активно наливат масло в огъня. Целта на тези атаки не е да подкрепят конкретна кауза, а максимално да разширят съществуващите разломи, противопоставяйки умерените граждани на радикалните групи.
В контекста на наближаващите президентски избори във Франция, Владимир Путин има сериозни основания да се надява, че този всеобщ гняв и недоверие към институциите ще дискредитират центристките проевропейски сили и ще тласнат избирателите към политическите крайности. Евентуална победа на евроскептични или по-благосклонни към Русия лидери би разбила общия фронт на Европейския съюз, постигайки дългосрочната цел на Кремъл за разцепление на Запада чрез контролирания хаос в сърцето на Европа.
Този френски колапс обаче придобива истинската си геополитическа тежест едва тогава, когато се постави в контекста на „по-голямата картина“, гледана през призмата на Москва. В същия момент, в който френската република се тресе от радикални безредици, геополитическият съюзник и икономически двигател на Европа, Германия, преживява политически тремор с издигането на крайнодясната и националистическа партия „Алтернатива за Германия“ като първа политическа сила. Това едновременно застъпване на улична анархия в едната ядрена сила на континента и тектонично политическо разместване в най-голямата европейска икономика представлява съвършения геополитически сценарий за Кремъл по няколко фундаментални причини.
На първо място, едновременната парализа на Берлин и Париж означава практически смърт за т.нар. „френско-германски двигател“, който исторически движи интеграцията и общите решения в Европейския съюз. Когато Франция е фокусирана върху гасенето на пожари по собствените си улици, а Германия е изправена пред дълбока институционална и ценностна криза поради лидерството на партия, която открито се обявява против досегашния външнополитически курс на страната, Европейският съюз остава без глава и без посока.
На второ място, успехът на „Алтернатива за Германия“ директно обслужва енергийните и икономически амбиции на Русия. Тази политическа сила традиционно критикува наложените срещу Москва санкции, поставя под въпрос смисъла на скъпата „зелена преходна политика“ и открито призовава за възобновяване на прагматичните икономически и енергийни връзки с Кремъл, включително чрез руския газ.
За Путин политическият възход на подобна платформа в Берлин, съчетан с антисистемния бунт във Франция, е доказателство, че икономическата цена на войната и инфлацията най-накрая са пречупили търпението на средния европейски гласоподавател. Кремъл вижда в това възможност за постепенно, поетапно демонтиране на санкционния режим под натиска на новите реалности в Германия и блокираната от протести Франция.
В крайна сметка, голямата картина разкрива една Европа, която губи капацитет да реагира на регионалните си предизвикателства, част от които е и хибридната война на Москва. А основна цел на хибридната война на Русия е и представянето на Европа като „залязваща“ и „гниеща“ цивилизация.
Но това, което се случва по улиците в Лион и Марсилия и в урните на Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания, не е руска пропаганда. Това е европейската реалност, която Путин наблюдава. И това, което вижда, му харесва.
