Одобрение получава и идеята за по-продължително обучение на младите водачи, преди да започнат да шофират самостоятелно
Близо 96% от българите настояват за нулева толерантност към водачите, които сядат зад волана след употреба на алкохол или наркотици, показва национално представително проучване на БНТ и социологическа агенция „Мяра“.
Данните разкриват широка обществена подкрепа за по-строг контрол и сериозни санкции срещу опасното поведение на пътя. Над 90% от анкетираните подкрепят безкомпромисни действия срещу нарушенията, които застрашават човешки живот.
Непримиримостта на участниците в изследването обхваща и шофьорите, които разговарят по мобилен телефон, докато управляват автомобил. Разсейването зад волана се възприема като сериозна заплаха за останалите участници в движението, а анкетираните подкрепят засилването на превантивните мерки.
Одобрение получава и идеята за по-продължително обучение на младите водачи, преди да започнат да шофират самостоятелно.
Обществените нагласи показват очакване за по-голяма отговорност както от водачите, така и от контролните институции.
Над 80% от запитаните одобряват възможността тежките нарушения да водят до забрана за управление на моторно превозно средство в целия Европейски съюз.
Европейските институции вече приеха правила за взаимно признаване на определени наказания, свързани с отнемането на правото за шофиране. Т
е засягат тежки нарушения, включително управление след употреба на алкохол или наркотици и причиняване на смърт при пътнотранспортно произшествие. Новата правна рамка влезе в сила на 25 ноември 2025 г., като държавите членки разполагат със срокове за въвеждането ѝ в националното законодателство.
Друга промяна, която предизвиква различни реакции, е допускането на 17-годишни младежи до управление на автомобил с придружител.
Всеки трети участник в изследването по-скоро не подкрепя подобна възрастова граница, въпреки предвидените ограничения за начинаещите водачи. Европейските правила изискват младежите да шофират с опитен придружител до навършването на 18 години, а за новите водачи се въвежда изпитателен период от най-малко две години. Промените предвиждат и по-задълбочена подготовка за рисковете от използването на телефон, ограничената видимост и управлението при неблагоприятни условия.
Проучването е свързано с европейската стратегия „Визия Нула“, която предвижда броят на загиналите и тежко ранените при катастрофи да бъде намален наполовина до 2030 г. Дългосрочната цел е пътната смъртност да се доближи до нула през 2050 г., като България също е поела този ангажимент.
В изследването са посочени Гърция, Полша и Естония като примери за държави, предприели промени в пътната инфраструктура и контрола върху нарушителите. Европейската комисия съобщава, че през 2024 г. близо 20 хиляди души са загинали при пътнотранспортни произшествия в държавите от ЕС.
